Адриан Николов: КЗК не се нуждае от допълнителни правомощия
"Сега е такъв опасен момент, в който политическият естаблишмънт може да се опита да си извоюва допълнителни правомощия да контролира икономиката по един или друг начин"
Интервю на Спас Крайнин с Адриан Николов в предаването ''Преди всички''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
1 януари ще е моментът за отваряне на шампанското. Това, което вчера се случи, беше най-важната стъпка от този път. Остават няколко стъпки, които са по-скоро формални.
Това заяви пред БНР Адриан Николов от Института за пазарна икономика след положителните конвергентни доклади за готовността на България за еврозоната.
Дори ако това правителство сега се разпадне, до голяма степен ще си е свършило работата, смята той.
"Всеки път, когато чуя, че някоя държавна агенция или комисия се грижи за контрол на цени и се опитва да ни спаси от някакви пазарни сили, ме побиват тръпки. Силно се надявам това, което се чу през последните седмици - някоя институция - най-често се говори за КЗК или КЗП, да бъдат овластявани по някакъв начин, да контролират цени, да се месят на пазара и т.н. с идеята да ни спасят от някаква имагинерна инфлация, която може да ни настигне на 1 януари, няма да се материализират. Сега е такъв опасен момент, в който политическият естаблишмънт може да се опита да си извоюва допълнителни правомощия да контролира икономиката по един или друг начин", изказа мнението си Адриан Николов в интервю за предаването "Преди всички".
Според него е достатъчно КЗК да завърши това, което властта не направи в момента. По думите му комисията не се нуждае от допълнителни правомощия или от наемане на допълнителни хора, които да контролират по някакъв начин пазара. "Имат предостатъчно власт, стига да имат желание", изтъкна той.
Според него вероятно държавата е готова за този преход. "Всичко е на място. Нямаме някаква причина да се съмняваме, че на 1 януари ще има някакъв апокалиптичен сценарий", категоричен бе Николов.
Според него трябва да разчитаме на самите граждани - да бъдат внимателни. Трябва да следим двойния етикет и да потърсим институциите, ако има нередности, призова той.
"Докладът е извънреден, но те излизат и редовно. Казват ни, че получаваме зелена светлина по чисто формалните критерии, но това не означава, че реформаторската ни работа е свършена, напротив. ЕК ни показва кои са следващите неща, с които трябва да се занимава управлението - с качеството на институциите, с тяхната работа, с работата на съдебната власт, с доверието в работата на съда. Всички тези неща не са приключени и влизането в еврозоната не ги променя. Реформаторската работа продължава. Ще видим кой ще е следващият приоритет", коментира Николов и допусна, че ще се фокусираме върху човешкия капитал.
Никой не може да прогнозира изцяло лихвената политика на банките, подчерта още той. Но обясни, че във всички държави, приели еврото, тенденцията за лихвите е надолу. Те обаче започват с доста по-високо равнище на лихвите. Според него при нас в тази област няма да има големи промени.
Очакванията за недвижимите имоти са за успокояване на цените, каза Николов. По думите му независимо че виждаме по-високи номинални цени, жилищата сега са по-достъпни от преди десетилетие.
Според него обръщането в евро не е добра идея сега, защото ще има такса за това. Най-безопасният подход е парите да са в банка, смята той и обясни, че превалутирането тогава ще стане автоматично и безплатно.
Винаги ще има скептици и хора, които ще смятат за по-добре България да запази някаква форма на монетарна независимост, коментира Адриан Николов. Цените са нещото, което оцеля най-много като митология, посочи той. Другият страх е какво правим с наличния кеш. По думите му често по-възрастните хора и хората от по-малките населени места имат повече страхове. Той обясни това с "горчивия им опит", но според него сега няма такива опасности.
Цялото интервю на Спас Крайнин с Адриан Николов в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.
Чуй новината: 
