Първата по рода си енергийна общност в България е иновация на габровци. Местните жители, с които се шегуваме, че режат опашките на котките, всъщност отдавна са проводници на идеята за енергийна ефективност. Със създаването на енергиен кооператив, тези дни беше сформиран и вторият, се опитват да намалят зависимостта от централизираните източници - като произвеждат енергия от фотоволтаични инсталации - и да осигурят ползи за членовете. Как се развива проектът и какво показва опитът, натрупан през изминалата една година?
Първата по рода си енергийна общност в България беше сформирана миналата година в Габрово, а след изграждането на фотоволтаичната инсталация на покрива на депото за отпадъци, през април стартира производството на енергия. Първоначално с нея се захранваше депото, но от есента на миналата година системата е присъединена към мрежата и остатъка от произведената енергия се споделя и използва в реално време в други обекти, собственост на Общината, която е член на енергийната общност.
Кооперативът се управлява от Тодор Попов от местната администрация. Той е част от екипа, разработил модела:
"Цялата енергия идва първо в общинската сграда. Ако е в повече, отколкото е необходимо, се разпределя към Спортния комплекс "Христо Ботев". Ако и там е повече, отива към спортна зала Орловец. В събота и неделя, защото регионалното депо почива, общинската сграда основно е на постоянните източници като сървъри и някакви дребни консуматори, а лятото ще стига може би и до общинско предприятие "Благоустрояване".
Депото за отпадъци ползва произведената от слънчевите панели енергия повече от година. От Мария Радойчева научаваме конкретните данни за произведеното и потребеното:
"Инсталацията на Регионалното депо за отпадъци произведе 86 мегавата енергия, от които 70% използвахме ние на регионалното депо. Това е изключително голяма част от потреблението на всички съоръжения. Токът, произведен от инсталацията на регионалното депо, от соларните панели, е константна стойност и цената е 23 стотинки на киловат. Големият плюс тук за регионалното депо е, че ние можем да планираме този разход.
Цената на тока от соларната инсталация, съгласно условията, е 191 лева - без ДДС - за мегаватчас. Цената на свободния пазар е по-висока, но тъй като държавата компенсира до 180 лева, т.е. депото заплаща 10 лева по-висока цена на енергията, но спестява 50 – 60 лева, тъй като не дължи такси за пренос на енергията. В случай че компенсацията отпадне, ползата би била в пъти по-голяма, изтъква Тодор Попов.
На база опита от изминалата една година в Габрово преди дни беше сформирана втора енергийна общност. Нейни членове са 59 физически лица, също малки и средни местни предприятия. Всеки е инвестирал в това начинание от 500 до 5 хиляди лева – толкова е таванът, а коопериралите се в първата общност вече са получили обратно част от своите вложения.
Втората общност, която ще произвежда ток, се фокусира върху обществения транспорт. Моделът, по който ще функционира кооперативът, е подобрен на база опита по пилотния проект, посочва Попов. Със събраните средства, в размер на 197 300 лева, ще бъде монтирана инсталация с мощност 150 киловата върху сграда на общинското дружество "Пътнически транспорт". Предвижда се около половината от произведената енергия от слънцето да се ползва на място - за зареждане на електрическите автобуси, а останалата част – от членовете на кооператива.
