Тази седмица в Брюксел беше белязана от важни събития, свързани с водата. Европейската комисия представи своята Стратегия за водна устойчивост и Европейския пакт за океаните — всичко това в навечерието на Конференцията на ООН за океаните, която ще се проведе следващата седмица.
Бенджамин Франклин някога е казал: „Когато кладенецът пресъхне, тогава разбираме стойността на водата.“ Това важи на всички нива, но в момента множество национални, европейски и световни инициативи подчертават именно тази стойност — и се опитват да предотвратят пресъхването на кладенеца.
Фокус върху океаните
Би било прекрасно, ако не се налагаше да обясняваме колко е важна водата, но мнозина смятат, че значението ѝ е било пренебрегвано прекалено дълго време. Сред тях е Франсиско Ферейра, председател на португалската екологична асоциация ZERO. В интервю за Радио Ренашенса той припомня защо това не бива да се забравя.
Франсиско Ферейра, председател на ZERO (на португалски език):
„Трябва да осъзнаем, че ако сме на път да достигнем повишение на температурата от около 3,1 градуса Целзий спрямо прединдустриалната епоха, това е само благодарение на океана. Иначе, повишението на температурите щеше да е много по-голямо. Именно океанът е този, който, така да се каже, е поел върху себе си по-голямата част от излишната топлина в атмосферата и ни е позволил да продължим да извършваме действия, които вредят на планетата. Недостатъчно внимание се обръща на опазването на океана и на ролята, която той играе за намаляване на въздействието на климатичните промени.“
Една от предстоящите световни инициативи е третата Конференция на ООН за океаните (UNOC 3), която ще се проведе в Ница от 9 до 13 юни.
Френското Euradio пита Сакина-Дороте Аята, преподавател по морска екология в престижния Сорбонски университет, защо ООН поставя океаните в толкова важен фокус.
Сакина-Дороте Аята, преподавател по морска екология в Сорбонския университет (на френски език):
"Десет години след конференцията COP21 и Парижкото споразумение, третата конференция на ООН за океаните (UNOC 3) си поставя амбициозната цел да защити по-добре световните океани. Четиринадесетата цел за устойчиво развитие на ООН е именно свързана с морската среда — а тя се оказва най-слабо финансирана от всички."
Макар че от конференцията в Ница не се очакват обвързващи решения, тя със сигурност създава вълна от нова енергия и ангажираност по темата. Но какви точно са конкретните ѝ цели?
Един от примерите за такива „действия за океаните“, в които всяка държава може да има принос, е Договорът на ООН за открито море. Той е създаден с цел да защити обширните океански зони, които са извън националните юрисдикции, като се бори срещу замърсяването на околната среда, смекчава последиците от изменението на климата и спира загубата на биоразнообразие.
Въпреки че беше официално приет през юни 2023 г., Договорът за открито море се нуждае от 60 ратификации, за да влезе в сила — и в този смисъл, той би могъл да спечели именно от онази нова вълна на ангажираност и мобилизация, която конференцията цели да създаде.
Европейският съюз ратифицира договора миналата седмица, като заедно с това обяви пакет от 40 милиона евро, който ще подпомогне своите партньори в Африка, Карибите и Тихоокеанския регион да направят същото. Няколко държави членки на ЕС, включително и Португалия, също вече са го ратифицирали, с което общият брой на ратификациите достигна 31 към момента на писане на този материал. Но при положение че по-малко от един процент от откритите морски територии в момента са официално защитени, природозащитниците настояват спешно още 29 държави да ратифицират договора до края на конференцията в Ница.
Океанските 25?
Друг важен акцент в дневния ред на конференцията е представянето от Урсула фон дер Лайен на Европейския пакт за океаните, приет от Европейската комисия в Брюксел на Световния ден на околната среда – четвъртък, 5 юни. Целта на този пакт е да насърчи по-координиран подход към управлението на океаните.
Той ще служи като своеобразен „чадър“, който да подпомага изпълнението на вече поети ангажименти, свързани с океаните, и да обединява съществуващите инструменти – независимо дали попадат под политиката за климата или, например, под рибарската политика. Този курс – вместо да се въвеждат нови правила, да се търси по-добра координация – изглежда се утвърждава все повече като предпочитан от Брюксел.
Пактът за океаните има няколко ключови направления, сред които ясно изпъкват търговията и екологичните приоритети. По-конкретно, Комисията си поставя за цел възстановяването на увредени морски местообитания, както и намирането на пътища за насърчаване на иновации и устойчивост в така наречената „синя икономика“, особено с оглед на следващия дългосрочен бюджет на Съюза. Подкрепата за крайбрежните общности, научноизследователската дейност и развитието, както и морската сигурност също са сред основните приоритети.
Устойчивост във водния сектор
Във връзка с това, но по отделна линия, в сряда (4 юни) Европейската комисия прие своята Стратегия за водна устойчивост, която има за цел да подпомогне държавите членки в по-ефективното управление на водните ресурси. Според данни на Комисията, цели 30 процента от територията на Европа изпитват недостиг на вода всяка година, а наводненията са причинили щети за стотици милиарди евро през последните 45 години.
В съобщението си Комисията идентифицира пет основни инициативи, сред които е и призивът към държавите членки да прилагат вече действащите водни регулации. Брюксел възнамерява също така да отпусне повече средства за подобряване на устойчивостта във водния сектор — включително чрез увеличаване на средствата по линия на кохезионните фондове и изготвяне на пътна карта за кредити, базирани на природосъобразни решения. Не се предвижда приемането на ново законодателство.
Йесика Русвал, комисарят на ЕС по околната среда и водната устойчивост, представи основните цели на стратегията, както съобщи германската ни партньорска радиостанция AMS.
Йесика Русвал, европейски комисар по околната среда (на английски език):
„Смятам, че са необходими решителни действия, защото половинчатите мерки няма да решат съществуващите проблеми с водата. Трябва да започнем с пестенето на вода, особено като намалим загубите — това би могло да доведе до значително възстановяване на изгубените ресурси. Проучванията показват, че това е напълно възможно. Но за да се случи, е нужно да се инвестира в инфраструктура: тръбопроводи, които да не пропускат, модернизирани напоителни системи, които да избегнат поливането на култури при 40-градусови жеги през лятото — особено в Тесалия, където всичко се изпарява. Също така трябва да насърчим повторното използване на водата в контекста на кръговата икономика.“
Въпреки това, добавя той, остава оптимист.
Константинос Вудурис, председател на Гръцкия комитет по хидрогеология (на гръцки език):
