Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В настоящата книга са събрани всички издадени и голяма част от неиздадените творби на Поета

"Светостта на болката" - 20-години от кончината на Николай Колев-Поета

"Той изразяваше фанатичната вяра в магическата сила на поезията"

4
Николай Колев-Поета
Снимка: Личен архив

Книгата с лирика "Светостта на болката" излиза по повод 20-годишнината от кончината на Николай Колев-Поета. Вижда бял свят благодарение усилията на Людмила Тодорова, дъщеря на поета, на безвъзмездния труд на редактора - Свежа Дачева, и с помощта на дарения и моралната подкрепа на още неколцина души, сред които проф. Пенка Радева - за предоставения архив на творчеството на поета, събиран и пазен през годините от акад. Иван Радев.

Николай Ангелов Колев-Поета е роден на 19 септември 1943 г. в село Добромирка, Габровска област. Средното си образование получава в Първа гимназия "Св. св. Кирил и Методий",  В.Търново. Завършва Българска филология във Великотърновския университет. Още като студент се изявява като надарен поет, участва в рецитали.

Из книгата на проф. Кенанов "Тихата лирика и търновското студентство", 2023: "С изригващи овации легендарните рецитали на първите великотърновски университетски поети са празници на артистизма". 

Както въодушевено си спомня Генчо Витанов: "Първа аудитория беше наистина духовен Ренесанс, ние прокарвахме пътя на нещо ново и затова се вслушвахме и вглеждахме внимателно един в друг, очакващи изненадата на откритието – кой е между нас Поетът?

И на подиума излизаше Николай Колев - бай Чон, не знам защо го наричахме така. Едър, силен, с права, отметната на една страна черна коса - и започваше с бавен глас да рецитира своите звучни, отмерени, с класическа яснота и категоричност стихове. Изпращахме го с френетични овации. Той изразяваше фанатичната вяра в магическата сила на поезията. За Николай Колев-Поета тя беше всичко – светая светих, мисия, призвание, живот..."

И както изяснява Божидар Божилов в предговора "Пътуване в неизвестното" към стихосбирката "Една усмивка ми е столица" (НМ,С.,1967):

"Поет не е този, който пише стихове. Десетки хиляди са тези, които пишат стихове. По-важното е да ги живееш, да бъдеш поет в отношението си към света. Аз познавам поети, които не са написали нито едно стихотворение, а всеки ще се съгласи, че автори на десетки томове с рими и ритми понякога не са поети".

След университета Николай Колев няколко години учителства, от които една година в с.Гостилица - 1967 г., после от 1976-1977 г. в НОУ "Кирил и Методий" с. Дрента. От 1978-1979 г. в СПТУ по КБУ в гр. Сухиндол и в основното училище в с.Ловнидол, Габровско. От 1980-1981 г. е възпитател в помощно училище с.Миндя, Великотърновско.


Добрите поети са учители, те преподават и изпитват. Те помагат на човека да разбере себе си чрез въпроси и отговори, което е единственото спасение от днешния сложен и объркан свят, затрупан от глобални проблеми, социална несправедливост и психологически комплекси.

Стихът отпреди години "Ако от чувства няма полза, от скучен разум няма - дваж!" остава непоколебимо следваното верую на поета Николай Колев. По определението на проф. Иван Радев, той е "най-големият поет, който Велико Търново е дало на българската литература в наше време." 

И по-нататък в предговора си към втората му стихосбирка - “Лирика”, 1999, изд. „Слово”, проф. Радев пише: "Човекът у него – за разлика от онова, което ние, останалите, правим със себе си – заложи на стиха и се преобрази, изцяло преля в Поета. Поезията се превръща в неговото призвание, начин на живот, страст и болест. Както самият поет пише в едно от прекрасните си стихотворения"

В настоящата книга са събрани всички прекрасни - издадени, и голяма част от неиздадените творби на Поета. Приживе той е автор на три стихосбирки: “Спасена памет”, 1990, изд. “Христо Г. Данов”, “Лирика”, 1999, изд. "Слово" и "Неподозирани шедьоври", 2005 (издадена посмъртно), изд. "Български писател".

През 1986 г. Колев е удостоен със званието "Принц на поетите" на Академия "Солензара" към Френския културен институт.

Умира на 10 януари 2005 г. След смъртта му остават папки със стотици непубликувани текстове.


В разговора ще чуете актьорът от Народния театър Йордан Петков, Николай Петков, свещеник в църквата "Св.Пророк Илия" в шуменския квартал "Дивдядово", писателСвежа Дачева, редактор на "Светостта на болката"Любомир Николов, поет, преводач, журналисти Людмила Тодорова, дъщеря на поета.


Още по темата слушайте в звуковия файл. 


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Горещи теми

Войната в Украйна