Темата в този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата" е инфекциозната мононуклеозата - тип херпесен ДНК вирус.
Болест на целувката - как обаче да я разпознаят правилно клиницистите след направената кръвна картина?
Защо ДНК вирусите винаги могат "нещо да извадят от ръкава" и да ви объркат?
Кога може да се развие вирусен хепатит като форма на мононуклеозата?
Кои са ранните усложненията на мононуклеозата?
Защо късните усложнения на мононуклеозата се свързват с поне 5 злокачествени заболявания, макар и в редки случаи?
Слушайте епизода тук:
☑️ Доц. Трифон Вълков - инфекционист, Началник на Клиника по въздушно-капкови инфекции в Инфекциозна болница в София
☑️ Д-р Благовеста Пенчева - водещ специалист по клинична лаборатория в страната
От разговора ще научим:
☑️ Колко плашеща може да е диагнозата инфекциозна мононуклеоза
☑️ Това, че наподобява грип или настинка затруднява ли правилната диагностика
☑️ С кои заболявания може да се обърка
☑️ Какви са най-важните изследвания, които да докажат именно мононуклеоза
☑️ Какво е лечението и може ли да има усложнения и какви са те
☑️ Има ли ваксина и как да се предпазваме
☑️Има ли последици за здравето в дългосрочен план и какви са вашите препоръки
Наричат инфекциозната мононуклеоза "болест на целувката", тя се причинява от вируса на Епщайн-Барр (EBV). EBV е ДНК вирус, който спада към групата на херпесните вируси.
"Вирусите са навсякъде около нас, ние ежедневно се срещаве със стотици представители на различни вирусни семейства, херпесната група вируси не прави изключение. Този херпесов ДНК вирус е изключително добре адаптран към човека, ДНК вирус, към който ние сме и резервоар, и източник на таци инфекция.
Инфекциозната мононуклеоза е остро инфекциозно заболяване, което е широко разпространено по света. Това се дължи на способността на вируса да остава в латентно състояние и субклиничното му протичане.
Над 85 % от възрастните обаче имат налични антитела срещу вируса на Епщайн-Барр, каза за БНР доц. Трифон Вълков от Инфекциозна болница - София.
"Мононуклеозата няма някакави типични симптоми, но при него в по-напреднал стадий може да се наблюдава жълтеница, тъй като може да се засегне черния дроб, да се завишат чернодробните ензими.
При мононуклеозата се прави специфичино кръвно изследване за параметрите на белите кръвни телца, този вирус атакува B лимфоцитите, които се разпространяват в цялото тяло и по този начин може да има сиптоми от различни органи.
Това заболяване може да имитира сериозни кръвни заболявания и така за заблуди специалистите в диагностиката.
Абсолютно точна диагноза се прави чрез серологични тестове за антитела на няколко антигена, които се изследват на различни етапи от болестта на пациента. В острата фаза са завишени белите кръвни телца и С-реактивния протеин. След това може да се наблюдават отклонения в разпределението на белите кръвни клетки, промени в лимфоцитите, които се свързват точно с мононуклеоза, изтъкна за подкаста на БНР "В центъра на системата" д-р Благовеста Пенчева - водещ специалист по клинична лаборатория в страната.
Д-р Пенчева съобщи, че от направените досега над 2000 теста за болестта, 260 са дали положителна реакция, а от направените около 1980 теста за имунитет, 1500 са положителни за антитела, тоест, те са прекарали болестта, без да имат клиника.
Специалистите поясниха, че въпреки неясното начало на заболяването, в рамките на няколко дни се развива една генерализирана лимфаденомегалия - повишени като обем лимфни възли в целия организъм, които при палпация имат и болка.
В подкаста те поясняват още: кои завишени кръвни показатели трябва да се проследят в изследванията, които са специфични за болестта, как и колко дълго се лекува мононуклеозата, кога се налага болнично лечение или антибиотичен прием, защо се увеличават понякога черният дроб и слезката, има ли противовирусен препарат за мононуклеозата, има ли вече одобрена ваксина, как да се предпазваме от заразяване, как прекарват болестта децата, защо има ендемични райони на болестта и кои са те, също и защо е важно да се търсят ранните и късни усложнения на острата мононуклеозна инфекция, като Хочкиновите и Нехочкиновите лимфони, макар и в много редки случаи.
Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
Apple Podcasts през iTunes