Чуй новината: Само за първите пет месеца на годината са издадени общо 24 000 разрешения за работа в България на чужденци, а за цялата 2024-а година те са били 35 000.
Това каза за Българското национално радио Атанаска Тодорова, главен експерт "Пазар на труда, миграция и мобилност" в КНСБ.
През летния туристически сезон става особено актуална темата с наемането на чужденци на българския пазар на труда. Преди дни социалният министър Борислав Гуцанов обяви пред депутатите от ресорната парламентарна комисия, че ако се запазят темповете за внос на кадри от първите няколко месеца на годината, до края на 2025-а ще бъдат наети поне 50 000 чужди граждани. Едно от предизвикателствата е вносът на кадри с български произход.
Междувременно разногласия със синдикатите срещнаха предложения за законови промени, изготвени от работна група начело с вицепремиера Гроздан Караджов, за значителното освобождаване на вноса на работници с цел да се подпомогне бизнесът заради липсата на кадри. Една от лансираните идеи е вдигане на квотата от сегашните 20 на 50 процента чужденци от персонала в една фирма.
Туристическата виза не ти дава право да работиш законно в България. Ако някой чужденец е решил да се труди легално у нас, трябва да има сключен трудов договор с работодател, който да подаде документите му в съответната институция в зависимост от това по какъв ред ще бъде нает. Регламентирането на правото на достъп на чужденци до българския трудов пазар е съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и Закона за чужденците. Сезонната заетост до 90 дни, например, е с т.нар. регистрационен режим, за който не се изисква предварително пазарен тест и търсене за работното място първо на български гражданин или гражданин на друга страна-членка на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. Регистрацията в този случай в Агенцията по заетостта отнема до 7 дни. За гражданина на трета държава-чужденец работодателят в този случай подава заявление заедно с международния му паспорт и сключения трудов договор, и нищо друго.
Когато става въпрос за разрешителен режим, обаче, работодателят подава документите в дирекция "Миграция" към МВР – единно разрешение за пребиваване и работа, което е с продължителност до 3 години или за срока на трудовия му договор. Срокът за издаването е до 30 календарни дни.
Тя подчерта, че има сериозен ръст най-вече на т.нар. краткосрочна заетост, в която влиза сезонната работа в хотелиерството, ресторантьорството и селското стопанство:
"За 2024 година гражданите на трети държави за краткосрочна заетост са били 10 000, докато сега за първите 5 месеца ние имаме вече регистрирани 13 000. Най-предпочитани остават краткосрочната заетост, след това - единното разрешение за пребиваване и работа, командированите работници, граждани на трета държава, също са една значителна категория".
Чуждите кадри, дошли на българския пазар на труда от началото на годината, са от общо 71 държави, като най-много са от Узбекистан, Киргизстан, Турция, Индия, Непал.
Най-малък брой граждани на трети държави, регистрирани за достъп до пазара на труда в България, са лицата с български произход, отчете Тодорова в предаването "Хоризонт до обед".
"За миналата година те са само 147. Украйна, Молдова, Сърбия и Русия са за тази година. За миналата имаме и граждани на РСМ с български произход. Не е задължително да имат паспорт, трябва просто да има доказана родствена връзка с България, лицето.
Да положим повече усилия по отношение на привличането на лица с български произход към българския пазар на труда. Те са по-близки като култура, корените, които имат в България, биха им позволили да водят по-нормален живот".
При тях я няма и езиковата бариера, която останалите граждани на трети държави имат, идвайки в България, отбеляза експертът.
"Държавата обаче няма целенасочена политика към привличането на тези лица".
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
