Това посочи пред БНР Луиза Славкова – политолог, основател и изпълнителен директор на Фондация "Софийска платформа", която създаде сайта belene.camp – дигитален мемориал, в който с помощта на изкуствен интелект могат да бъдат чути спомени на оцелели в лагера. Над десетилетие тя се занимава с изграждане на култура на демокрация чрез образование, диалог, съхранение на паметта.
Белене е едно място, което съществува единствено и само благодарение на гражданската енергия през тези вече 36 години, подчерта Славкова и обясни:
"Въпреки че държавата не полага усилия за изграждането на институционален мемориал и място на памет и учене, благодарение на енергията на местната общност и на група изследователи, историци, активисти, през годините там продължава да има дейности. Както се организират ученически посещения, така и семинари, а също и годишното поклонение. Въпреки че няма институции, благодарение на гражданската енергия там се случват дейности".
В дигиталния мемориал са събрани историите на последните оцелели от лагера в Белене, които вече са малко сред нас и са много възрастни, отбеляза Луиза Славкова в предаването "Хоризонт до обед".
"До момента сме записали историите на 9 от тях – това са пространствени интервюта, всеки от тях сме питали около 600 въпроса. Тези записи са качени на платформата. /…/ Изкуственият интелект прави връзката между въпроса, който вие задавате на единия от оцелелите, и базата данни с отговорите. В този случай ИИ прави единствено и само връзката между ключовите думи на въпроса на даден човек и съответните отговори, които вече са в базата данни с видеозаписи".
По думите ѝ обаче никога един способ не може да допринесе за пълното разбиране на миналото.
Славкова обяви, че и тази година – от 30 юни до 6 юли, ще направят лятно училище в Белене "Защо да помним". То е за младежи, като не се търсят деца с лична история или особени познания по темата, а се търсят деца, които са любопитни, посочи тя.
"Това, което търсим, е разнообразие и представителност на българското общество в тази група младежи. Избягваме това да бъдат само деца от елитни училища в страната. Търсим широко представителство, включително и на деца, които принадлежат на ромската, еврейската, турската общност, така че да сме сигурни, че различните жертви, които са попадали в лагера, в някакъв смисъл имат и възможност да научат след това за тази история, преминавайки през лятното училище".
По думите ѝ съпреживяването е да минеш по стъпките на един човек, чиято съдба е свързана с лагера.
Славкова подчерта, че се е повишил интересът към историята на българския комунизъм сред младите хора. В същото време затрудненията на преподавателите да говорят за това минало са нараснали.
"Историята на войната в Украйна е много тясно свързана с несправянето на самата Русия със собствената ѝ история, свързана със Съветския съюз и въобще цялата ѝ имперска амбиция като държава. Войната ни даде повод да говорим още повече с младите и учителите за това какво е значението на несправянето с наследството на миналото и как то започва да тегне на настоящето по различни начини или да се възпроизвежда", коментира тя.
Според нея разговорът за комунизма не спира да бъде актуален у нас.
Цялото интервю на Ирина Недева с Луиза Славкова в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.
