Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Вярата: Комунизъм vs демокрация

| Репортаж
Снимка: БГНЕС, архив

Когато говорим за времето на социализма с носталгия по бозата от 6 стотинки и хляба за 32 стотинки, пропускаме основната тема – свободата – свободата във всичките ѝ измерения – от личната до верската. Понеже имаме склонността да засилваме махалото ту в едната, ту в другата крайност, пропускаме най-важното – свободата на личен избор както тогава, така и сега.

Какво е тогавашното и сегашното ни отношение към църквата и християнството?

Колко хора могат да кажат Господнята молитва без да се замислят или да я объркат? Всъщност това наше невежество е резултат от дългогодишното целенасочено отдалечаване на народа ни от вярата, от църквата, от спасението. Защо не го поправяме? От леност - един от седемте смъртни гряха, които също трудно бихме изброили.

Да се върнем в началото на това усърдие за унищожение на религията. По българските земи то идва на 9 септември 1944 г.

И както всичко в народната ни република, така и въпросът с църквата се решава по съветски модел с цитат от Сталин - "Признаването на вредата на религията е недостатъчно - трябва да се борим с нея!". И борбата е безмилостно жестока.

"Църквата беше единственият формат в страната, единствената организация, единственото място, единствената територия, в която не се проповядваше официалната комунистическа идеология. Тя пак се промъкваше, но толкова. Тя си беше все пак църква" - Така започваме разговора си, посветен на църквата по времето на комунизма, с отец Стефан от Русе. Повече от 50 години той служи на Бога и вероятно това му е давало сила винаги да изразява ясно гражданската си позиция.

Да станеш свещеник по времето на тоталитарната власт не било лесна работа.

Административните капани, с които си служеше онази власт, били заложени и пред вратите на Духовната академия. Всъщност бяха навсякъде, а дори Софийската семинария беше заточена на 100 км от столицата - в Черепиш, далеч от обществото.

С разкриването на досиетата на Държавна сигурност стана ясно, че системата е вербувала всички епископи, много свещеници, дори шофьорите на владиците - тотален контрол.

"Църквата имаше възможност да действа в държавата, но под контрол", отбеляза отец Стефан.

Защо комунистите приемат църквата за враг? Заради похвата, с който си служи идеологията им - вярата в комунизма, в светлото бъдеще, в победата на пролетариата.

През цялото време на строеж на комунистическото бъдеще Партията не спря битката срещу световния империализъм и религията, за която знаем от Ленин, че спира развитието на човечеството. Това обаче не попречило на апаратчиците да използват знаците на християнството.

Основната работа по унищожението и унижението на ядрото на църквата -  православна, католическа и евангелистка, е свършена в първите години на комунизма. Стотици свещеници и вярващи християни са убити от народната власт.

"Имаме избити стотици свещеници, но нямаме канонизиран като светец нито един. Този процес се бави, умишлено се протака. Няма и скоро да има – това е по-тъжното", казва отец Стефан.

Как да им напишат житията, като ще изобличат себе си. Как да разпространяват изследването на монахиня Валентина, която в близо 40 томчета събра съдбите на мъчениците за вярата по времето на комунизма! Трудно. Надеждата е в младите владици и епископи, макар че немалка част от тях влагат усилията си единствено във въвеждането на религията в училище. Нещо като наваксване за времето на атеизъм. Механично.

"Силно съм скептичен като знам кой ще го преподава и как ще го преподава. Религия не може да се преподава така, както математика. Условието е да не се преподава вяра в училището, защото училището е светско. Когато се преподава религията само като информация, там вече има нещо счупено. Религията играе благородяваща роля върху чувешката личност тогава, когато я практикуваш, когато вярваш в Бога и в Божиите принципи. Когато я имаш само като информация, това не може да доведе до добродетели", коментира отец Стефан. Той е категоричен, че добродетелите изискват вяра. Според него чиновниците от МОН и много хора в църквата не искат да се замислят върху този нон-сенс.

Добродетелите на християнска Европа продължават да са устойчиви въпреки крясъците на домашните пропагандисти, че обществата се разпадали, че ценностите били заменени, че идвал краят на човечеството. Трудно ни е да признаем, че ни липсва най-важното между човеците - любовта. Заменили сме я с омраза, ненавист, отричане, страх, гняв и разделение. За всичко и с всеки

Целия репортаж на Ася Пенчева в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна