По данни на Министерството на туризма в България към момента функционират 47 са балнеолечебни (медикъл СПА) центрове, 106 са СПА центрове, а 38 са уелнес центрове или общо 191 сертифицирани обекти. Това показва наличието на добре развита инфраструктура и разнообразие от услуги, насочени както към профилактика и лечение, така и към релаксация и подобряване на жизнения тонус.
Председателят на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм д-р Сийка Кацарова очертава здравния туризъм като стратегическа възможност за България да се утвърди като целогодишна и конкурентна дестинация в Европа и света. Тя подчертава, че този сектор може да допринесе за преодоляване на сезонността в туризма и за развитие на селските райони, като се възползва от природните ресурси и традициите в балнеолечението.
Близо 1,3 млн. регистрации на български туристи и около 100 хил. чуждестранни туристи са отчетени през миналата година в 17-те общини с развит СПА туризъм, сочат данните на Министерството на туризма. От януари до април тази година общият брой туристически регистрации е около 490 хил., от тях 455 хил. са на български и около 35 хил. на чуждестранни туристи.
Най-посещаваната дестинация през миналата година е община Велинград, следват община Разлог и община Хисаря. Регионите Сандански, Павел Баня, Гърмен, Девин, Кюстендил и Сапарева Баня също привличат значителен брой туристи и се утвърждават като центрове в този сегмент на туризма.
Данните на Министерството на туризма показват, че за последните 2 години малко над 35% от пълнолетните българи са практикували вид здравен туризъм (СПА, уелнес, балнео или санаториум) и се наблюдава траен ръст на интереса.
Гостите в курортите са предимно българи, а чуждестранните туристи са основно от Северна Македония, Израел, Румъния и Гърция.
Около 61 % от посетителите са между 30 и 59 години, почти 20 на сто – над 59 години, а малко под 19% – деца и младежи до 29 години. При младите българи водещ мотив е почивката, развлечение или празнуване, докато при по-възрастните доминират потребности, свързани с лечение, профилактика и подобряване на здравословното състояние. Предпочитани са 4 и 5-звездни хотели и специализирани медицински центрове. Средният престой е 2–3 нощувки, като гостите от Израел остават средно 5,7 нощувки – значително по-дълго.
СПА туризма и балнеологията се комбинират успешно с почти всички видове туризъм: морски, планински, ски, културен, винено-кулинарен, делови и голф туризъм. Това увеличава възможностите за привличане на туристи и превръща България в целогодишна дестинация с разнообразни и комплексни услуги.
По инициатива на Българския съюз по балнеология и СПА Туризъм Министерството на туризма, под ръководството на министър Мирослав Боршош, създаде Междуведомствена работна група, която да изготви пътна карта за развитие на медицинския туризъм в България.
Това ще донесе не само икономически ползи, но и ще утвърди страната ни като място, където хората могат да получат качествена и достъпна здравна грижа – при това в приятна среда, която е привлекателна за посещение през цялата година.
Министерството на туризма традиционно подкрепя събития за популяризиране на здравния туризъм, като информационната среща в Мюнхен през март и Националната конференция в Бургас през май тази година, организирани в партньорство с Българския съюз по балнеология и СПА Туризъми други ключови институции.
През втората половина на годината предстоят предстоят информационни кампании във Франкфурт и Виена. Събитията са част от усилията на Министерството на туризма да наложи България като предпочитана дестинация за балнео, СПА и медицински туризъм в Европа.
Ивана Колар – директор на Европейската среща на върха за здравния туризъм, беше специален гост на Националната конференция за здравен туризъм, организирана от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, която се проведе в Бургас. По време на събитието тя представи политиките и стратегическите действия на Хърватия в областта на здравния туризъм.
Всички познаваме Хърватия със забележителното ѝ крайбрежие, казва Ивана Колар.
Нова магистърска програма "Здравен туризъм", която дава възможност за надграждане на знанията в тази важна и перспективна област има вече в Бургаския държавен университет "Проф. д-р Асен Златаров".
Програмата е едногодишна за онези, които вече са завършили бакалавърска степен в направление "Обществено здраве". А за всички останали специалности, включително от други области, обучението продължава две години – или общо четири семестъра. Проф. Златина Караджова – ръководител на катедра „Организация и управление на здравеопазването“ към Бургаския университет разказва за възможностите за обучение.
Рехабилитацията, балнеологията и физикалната терапия са най-евтините и ефективни методи за предотвратяване на нуждата от скъпи лекарства и терапии, казва д-р Ченко Чалъков от Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация.
