Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Интернет затъмнението в Иран (и не само)

Снимка: Ройтерс

През 1948 г. Общото събрание на ООН приема Всеобщата декларация за правата на човека, в която се очертават фундаменталните свободи, сред които на работа, обучение и равенство. Въпрос, който допреди 15-ина години би звучал абсурдно, но заради конфликтите и кризисните ситуации по света се повдига в последно време, е: достъпът до интернет човешко право ли е? 

„Достъпът до интернет е без съмнение човешко право. Това не е толкова идеалистично, колкото звучи. Ако се замислите, в настоящата епоха, особено след пандемията, посредством интернет си осигуряваме и останалите основни човешки права. С изключването на интернет правителствата могат да заглушат цяла една нация. Това е крайно притеснително, защото се деактивират толкова много други механизми, предпазни мерки и институции, които се предполага, че работят в подкрепа на демокрацията и човешките права“, е мнението на Алп Токър - основател на организация, която следи за спазването на правата, свързани с цифровото съдържание в страни по целия свят.

В интернет упражняваме свободата си на изразяване, а и е неоспоримо, че именно интернет е инфраструктурата, на която съвременните общества разчитат за голяма част от основните жизненоважни дейности. Затова и ООН обяви през 2016 г. достъпа до интернет за човешко право и определи т.нар. системи за пълно изключване на интернет за незаконни. А с такива разполагат не само диктатури, но и западни държави като Великобритания например. Предвидено е те да бъдат задействани единствено при извънредни обстоятелства като масирана кибератака например, но на практика не съществува международен документ, който да забранява на правителствата да предприемат подобни действия. През миналата година е имало 296 регистрирани спирания на интернет в 54 държави, което е най-високото равнище, откакто се води статистика. Най-честите причини са войните - в Украйна, ивицата Газа, Иран, Етиопия, протести и политически вълнения - отново в Иран, но и в Бангладеш, Пакистан, Шри Ланка, дори по време на избори - в Индия, Азербайджан, Уганда


„Битува митът, че на бюрото на деспотичен лидер има бутон за пълно изключване на мрежата в цялата страна. Всъщност онова, на което сме били свидетели по света е, че на правителствата им е трудно да изключат връзката към интернет, защото той е проектиран да бъде достъпен и по време на кризи. Така че правителствата правят всичко възможно да наредят на отделните доставчици да изключат някои или всичките си клиенти по време на политически скандал, криза или инцидент, свързан със сигурността“, казва още Алп Токър. И допълва, че външни организации или чуждестранни държави могат да се намесят и да осигурят на обществото интернет:

„Един от перспективните варианти, който всъщност представлява добре позната технология, е новото поколение на сателитния интернет, осигуряващ бърз и надежден достъп. Един пример за това е „Старлинк“. Технологията е обещаваща, но не е правилното решение за Иран в момента, защото изисква специални терминали - физически хардуер, който трябва да бъде внесен в страната и инсталиран на покрива.“

Тук основен се явява проблемът с наложените санкции на Иран. Според бизнесдамата с ирански корени Ясмин Грийн, която оглавява звено на „Алфабет“ - компанията-майка на Гугъл, което се занимава със заплахите за отворените общества, санкциите са пречка за достъпа на местните хора до различни гледни точки:

Компаниите не приемат плащания в иранска валута, а иранците не могат да отварят сметки в чужбина или да имат достъп до щатския долар. Така че предизвикателствата пред тях са огромни. Хората в Иран са всъщност много мотивирани и технологично грамотни, но санкциите представляват голяма пречка за тях да получат достъп до свободния интернет и по този начин се задушават усилията им да се противопоставят на репресиите на сегашното правителство.“


По време на войната между Израел и Иран се съобщаваше за почти пълно - на 97 процента, изключване на интернет достъпа в 80-милионната ислямска република. По този начин обществото остава в неведение и може да се създаде изкривена картина на реалността. По време на блокадите иранците са ограничени до местните уебсайтове, а държавната телевизия и радио се фокусират върху разрушенията, нанесени от иранските удари върху Израел, писа АП. Според експерти опасенията на властите са интернет да не бъде използван за организиране на масови безредици.

„Правителствата с авторитарни наклонности - или пълноправните авторитарни режими - искат да управляват онлайн информационната екосистема по същия начин, по който управляват територията си във физическия свят. Постигането на този контрол те виждат чрез въвеждането на собствени търсачки, социални мрежи, директории и т.н. В този смисъл никой все още не е достигнал Китай, но Иран определено върви натам. Когато в Иран е ограничен достъпът до външната мрежа, или глобалния интернет, населението все пак има достъп до вътрешната, местна мрежа, където обаче властите могат да следят трафика и да спират разпространението на информация.“

Ясмин Грийн дава пример с конкретна тактика: „Сайтовете да се зареждат толкова бавно, че хората просто да се откажат да ги отварят.“


Интересен факт е, че пълни комуникационни блокади се предприемат и заради предотвратяване на преписване по време на изпити. Това се е случвало в Сирия, Ирак, Алжир и Кения. Спецът по информационна сигурност Густаф Бьоркстен:

„Факт са изключвания във връзка с национални изпити в края на учебната година. Привидно те са с цел да се предотврати преписването. Но обхващат цялата нация, тъй като става въпрос за блокиране на мобилните услуги. При този случай VPN няма да ви свърши работа. Виждали сме и спирания - като във Венецуела например, където целта беше да бъде възпрепятствано разпространението на снимки с полицейско насилие в определена платформа. При такива обстоятелства VPN би ви бил от полза.“

Киън Вестейнсън - старши анализатор в сферите технологии и демокрация към базираната във Вашингтон неправителствена организация „Фрийдъм хаус“, който е и сред авторите на годишния доклад за свободата в интернет, казва:

Правителствата по света се опитват да разделят интернет и да изградят вътрешни дигитални анклави, които могат по-лесно да наблюдават и контролират. Виждаме това да се случва в Иран, но също така и в страни като Русия и Китай. Тези правителства налагат много строги ограничения върху онлайн пространствата, за да ги откъснат от глобалния интернет. Хората по света използват интернет, за да се борят за промяна, често въпреки широкообхватни репресии от страна на правителствата. Това е наистина вдъхновяващо и вероятно ще бъде ключово за противопоставянето на този продължаващ спад в глобалната интернет свобода.“


Идеята, че е възможна пълна липса на информация в настоящите времена ни се струва поразителна, като се има предвид, че заради технологичния напредък през последните десетилетия за кризи и конфликти научаваме почти мигновено и директно на смартфоните си.
По публикацията работи: Силвия Петрова

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени