Британски археолози от Университета в Манчестър откриха изгубения древноегипетски град Имет, съобщиха от Министерството на туризма и паметниците на културата на Египет, предава BBC. Учените са започнали работа в източната част на археологическия обект, след като сателитни снимки показали струпвания на сгради.
Селището, което е било център на деветнадесетата провинция на Долен Египет, се намира на около десет километра от древноегипетската столица Танис в делтата на Нил и датира от началото на IV век пр.н.е. Екипът е попаднал на солидни, дълбоки основи от кирпич, което предполага, че това са били многоетажни къщи, обитавани от големи семейства или групи работници. Освен тях археолозите са открили няколко зърнохранилища и кошари за отглеждане на домашни животни. Подобен вид постройки свидетелстват за организирано и гъсто населено градско пространство.
Имет е бил процъфтяващ център както по време на Новото царство, така и през Късния период, разказва ръководителката на проекта д-р Ники Нилсен. В сърцето на града се е намирал голям храм, посветен на богинята-кобра Уаджет, покровителка на Долен Египет. До храма са намерени измазани колони и варовиков под, които вероятно са част от церемониална пътека към друг храм от по-късен период. Една от най-значимите находки е каменна плоча с издълбано изображение на бога с глава на сокол — Хор, смятан за първия фараон на Египет. Той е изобразен върху крокодили и държи змии, придружаван от бога-джудже Бес — изобразяван като клоун и покровител на семейното огнище.
Освен това учените са се натъкнали на голям брой предмети от бита и инструменти, заровени в пясъка в продължение на хилядолетия, които дават по-ясна представа за живота в град Имет. На място, наподобяващо склад, те откриват бронзов систрум — музикален инструмент, използван при храмови ритуали, украсен с глава на богинята Хатор.
Според египетския експерт д-р Хюсеин Абдел-Басир, в по-дълбоките слоеве на обекта е възможно да съществуват и по-ранни селища, но засега това са само предположения.
