Вкмени ли се стихийният вятър от христоматиите за класически метъл? О, не! Слагаме каски против батареята китарни гилзи, с която са заредили своя репертоар двама великани на коравия жанр след броени часове. Траш, дет, блек или какъвто е там метъл. Викат ѝ екстремна, агресивна музика, способна да преобърне индивидуалности – при това в по-правилната посока. И наистина звучи на макс. Като Макс Кавалера, харизматичен фронтмен на "Сепултура" и "Соулфлай", и Негово Адово Величество Кинг Даймънд. Легендарни войни на мрака, които никога не са взимали пленници. Първи нападат "Соулфлай" в столичния клуб "Маймунарника" утре вечер. Датският принц ще завърти черепа на окултизма в "Арена София" на 9 юли.
Бразилско-американската формация "Соулфлай" пристига в рамките на турнето Spirit Animal, което носи носи името на песента от дванадесетия и засега последен студиен албум на бандата Totem. Но в арсенала й са и всички останали резачки, заради които хилядите фенове се кълнат в нейното име. Макс е любимец на българската публика, доста години инвестира сърце и душа в родните почитатели, разбира се с тях добре, затова и трещя многократно със "Соулфлай" у нас, което създава предпоставка за поредния топъл и жив, но безпардонен сет. Слухът зарежда въображението на макс: кои ли парчета ще изтряска този път? Все едно, вечерта ще премине с много племенни танци, хедбенг, мошпит и свободно гласово избухване. Приятно е да видим как вдъхновителят на безброй музиканти и проекти, продължава по своя път, развивайки музикална кариера, която има символично прекъсване при напускането му на траш класиците "Сепултура" през 1997 година. Той остана лидер – пазител на вярата, че най-важното е да си искрен с музиката си и че най-ценното, което можеш да вложиш във всичко, което правиш, е душата. Лудият Макс – вокали, китари, беримбау и ситар, не се фиксира в миналото. Ще споделим с него стила "трайбъл траш" – своеобразна комбинация от трайбъл и груув парчета с перкусии, заразен ритъм, енергия и хъс.
Брат Кавалера води басиста за тазгодишната лятна обиколка в Европа Чейс Брайънт, когото познаваме от бандите "Уорбрингър", "Ексмортус" и от концертите на "Хавок". В християнско-месианския неометъл ритуал на равна нога участва и барабанистът Зайън, отдавна възмъжалият син на Макс и Глория, която е член на бандата, но извън студиото и прожектора на сцената. Колоритна личност, заслужаваща да бъде представена с няколко думи. Тя бе мениджър на бившата група на Макс – "Сепултура", сега на "Соулфлай", и благоверна съпруга на нейния фронтмен, с когото имат две деца – Зайън и Игор. Глория стои в дъното на раздора между братята Кавалера, от една страна, и между певеца и останалите музиканти, от друга. Ако трябва да съм справедлив, тя направи невъзможното за бразилците. Именно Глория превърна "Сепултура" от банда раздърпани пичове, свирещи безумен траш, в една от най-великите екстремни групи в последните 30 години. Глория, която е и доста по-възрастна, винаги е била от огромно значение за него. Дълги години медиите във Великобритания я титулуваха "полякиня", тя пък взе, че се оказа от руски произход, но хората на Острова никога не са се славели с особена способност да различават едното от другото. Тя има двама сина преди брака си с Кавалера. Единият, Дейна, беше убит на 21-годишна възраст и смъртта му просто срази Макс. Всъщност той посвети името "Соулфлай" – "Полет на душата", на загубата на двамата си любими хора – своя баща и доведения си син и близък приятел. В отбора е и Ричи Кавалера, фронт на колектива "Инсайт", и неговата щерка – Лея, правнучка на Макс, чието е бебешкото ръмжене в резнята, наречена Spirit Animal. Така Макс продължи традицията, след като в парчето Refuse/Resist вгради сърцебиенето на Ричи, записано от ултразвук в корема на мама Глория. Уърлд бъзикни, разпръснати измежду парчетата, а и всякакви други хави като индъстриъл, чисти и мръсни вокали, нещо като рапиране/нареждане, трайбъл жилка и отново експерименти със странни инструменти от краищата на света; машинни електроники, пак мъничко реге напеви в една песен и др. Рифовете обаче цялостно преобладават и в повечето моменти Totem е пособие за трошене на глави. Макс свири с четири струни на китарата ама какви рифове твори, не е истина. Я нещо пилещо и бързо, или пък нещо здраво насечено, че да тракат зъбките. А също така може да е нещо като дребен детайл, подправката дето да прави още по-вкусна гозбата. Абе всяка песен си има идентичност, целият албум е един филм и такива клишета много му тичат. Така обещава да приключи поредната среща с добрия приятел, за която вече споменах. Човек си тръгва от такива събития не просълзен, че най-после е видял този или онзи идол от детските години, а удовлетворен, макар и леко изхабен, ама спокоен, че не е бил пренебрегнат по никакъв начин, а напротив – уважаван и почетен. С други думи, чувства се като истински фен, който – няма как, просто няма как – да не бъде въведен в пустинната меланхолия на Moses.
Дания има двама велики разказвачи – Добрият и Лошият – Ханс Кристиян Андерсен и Кинг Даймънд. Ким Бендикс Петерсен, който навърши 69 на 4 юни, е един от най-знаковите и мистични артисти в историята на тежката музика. Контратенорният му глас и дълбоки фалцетни писъци ще прозвучат в афиша на популярната поредица "София Солид". С вокал, толкова зловещ, че сякаш е изкован в самите недра на Ада и сценично присъствие, което разтърсва до костите, той е без съмнение едно от най-култовите имена в света на метъла.
"Мърсифул Фейт" и "Кинг Дайъмънд" са магически думи за всеки фен на расовия осемдесетарски метъл. "Голямата разлика между двете групи е, че музиката и шоуто на Кинг са много по-професионални", обяснява Негово величество Свещеникът на окултния рок - китаристите се движат повече, всичко е много по-раздвижено". Соловата кариера на Краля е истинска симфония на тъмнината, като концептуалният албум Abigail (1987) е пример за гениално мрачен театър, мелодична сложност и ужасяваща красота. Give Me Your Soul...Please – последният албум на музиканта, е от далечната 2007 година. През 2010-а, след прекарана серия инфаркти, на диаболичния вокалист му беше поставен троен байпас.
"Той стана първият човек в историята на болницата, който сам, без помощ извървя разстоянието от интензивното до нормалното отделение", обясни съпругата му – унгарката Ливия Зита, която е 28 години по-млада от него. Днес обаче Кинг Даймънд е отново на бойна нога и довършва своето ново творение, верен на чепатия си нрав каквото и да се случва, да не пада духом. Заглавието на диска беше сменено от първоначално обявеното The Institute на St. Lucifer’s Hospital 1920. "Все още може да има парче в албума с такова име", казва Кинг. Намерението му е било дългосвирещият звукозапис да бъде завършен преди концертите, но искал да е сигурен, че това е най-добрият материал, под който се е разписвал досега. Албумът ще бъде първа част от планирана трилогия. Паралелно с новата музика, от лагера на Кинг беше обявено и специално VIP предложение - за първи път в Европа той предоставя възможност за Meet & Greet. Предлагат се два ограничени пакета, достъпни преди всяко шоу и налични само на щанда с мърчандайз на място. Те включват срещи с Диамантения и китариста Анди Ла Рок, подписани предмети, снимки и дори гледане на част от концерта отстрани на сцената. Освен Анди, с хедлайнъра пристигат китаристът Майк Уийд, Понтъс Егберг (бас) и Мат Томпсън (барабани). Засега от новия материал на бандата получихме само пилотния сингъл Spider Lilly, но той вля в душите на истинските металяги високооктаново гориво като класическите кралски бижута.
Славата споходи Кинг Даймънд след като издаде тавата Abigail. Зад тоталното сценично присъствие и неповторимата музика прозряха неговите големи амбиции. Това, че не се ограничи само в чистия окултен сюжет, разкри още веднъж фантазията на тема ужас. С тази плоча певецът показва своите способности, в които господства отрицанието и неизвестността. Първият десант на групата у нас беше в столичната зала "Христо Ботев" на 18 май 2006 година. Дай-хард поклонниците на окултизма получиха точната, ударна доза от още един... Бащица. Нощ, в която Кинг Даймънд витае, пее и врещи. Сигурен съм, че тази вечер е била незабравима дори за хората, присъствали на стадионното изпълнение на Алис Купър няколко години преди това. Театрален мизансцен, тип вековно щатско гробище, адекватна саунд-режисура, страховит метъл звук от добре известните чародеи - китаристите Анди ла Рок и Майк Уийд. Да не забравяме и любимото фалцетно пискане на Краля, подпомаган скришно от млада перманентно пушеща блондинка. На импровизираната пресконферения се появиха китарният виртуоз Анди ла Рок и атрактивният шок-рок басист Хал Патино. Самият Кинг Дайъмънд, вдъхновил безчет блек, траш и прог метъл банди, се покри вдън земя. Що за същество е Кинг Дайъмънд? "Той е вампир от Трансилвания– разкри абсолютно сериозно Ла Рок, без да му мигне окото – Да, спи в ковчег и яде сурово месо. Дори не го познаваме добре. Виждаме го само на сцената. Никога не сме го засичали на дневна светлина. Когато пътуваме, си седи отзад в буса със своите прилепи и паяжини. Леко е загадъчен". А как репетирате тогава? "Репетираме преди турнето, докато той е в другата стая". А вдругиден – ура! ние ще бъдем заедно в арената. Съвсем не за репетиция, а за пълнометражно и напоително шоу, за което зад микрофона ще застане самият Дявол. Кинг Даймънд е добър, когато е лош. И аз обичам диамантите, пък били те и промишлени. За 48 часа – целият звук на Метавселената, пардон – Метъл Вселената, от изгряващия до завършения живот. На макс.
Рия с копитца в очакване на взривоопасните комбинации "Соулфлай" и нашите "Ърбън грей" в "Маймунарника" на 8 юли и "Кинг Даймънд" с подгряващи американците Unto Others в "Арена София" следващата вечер.
О, Марцел, има нещо гнило в Дания!
Небето да я пази, Хорацио!
Да вървим, Марцел, да вървим!
