Дългоочакваният Закон за несъстоятелност на физическите лица беше обнародван в Държавен вестник, но ще влезе в сила поне след 9 месеца.
Докато имаше обществено обсъждане, а и преди това, Законът претърпя значителни корекции.
От експерти той беше определян като лобистки и в защита на кредитните институции, но не и за физическите лица, изпаднали в невъзможност да изплащат задълженията си.
Въпреки че дава възможност за освобождаване от задължения, законът не е панацея и има определени условия и ограничения, които трябва да бъдат спазени.
"Доколко Законът ще е работещ в реалността ще разберем няколко години след като започнем да го прилагаме", изтъкна пред БНР-Радио София адв. Деян Драгиев, доктор по право от Университета на Хамбург, член на колегии на международни арбитражни институции в Европа, Близкия изток и Азия.
Той припомни, че от края на коронавирусната епидемия се говори по тази тема и че България е единствената страна без такъв закон.
"Тази норма е доста различна от уредбата при търговските дружества – подчерта адвокатът. – Докато при фирмите фалитът води до разпродажба на активи, при физическо лице се цели не толкова разпродажба, колкото да се намери начин то да продължи своето участие в гражданския оборот, в нормалните отношенията с трети лица.
Законът предвижда, че това лице да не е вземало задължения, несъобразени с неговите възможности. А поведението му трябва да е съобразено с добрите нрави. Дали длъжникът е добросъвестен, се преценява от съда."
По думите на адв. Драгиев законът за фалит при търговските дружества се прилага вече десетки години и все още се тълкуват различни понятия. Така ще бъде и с този закон.
"Не можем напълно да затворим вратата за злоупотреба" – допълни експертът. Проблемът не е, че се налага праг, а че той не обхваща длъжници, които биха имали нужда от този инструмент (длъжници по т.нар. бързи кредити), допълни Драгиев.
Чуйте разговора на Невена Николова и Данаил Конов.
