"Някои държави членки вече са доста напреднали в прилагането на Европейския законодателен акт за свободата на медиите, тъй като някои от тях не трябваше да правят съществени промени в тяхното добре балансирано медийно законодателство, но има много държави членки, които не са добре подготвени. Някои предпочитат да действат в последния момент. Месец преди крайния срок за влизането в сила на закона, те започват бързо да променят законодателството през местните парламенти. Такава е например ситуацията в Хърватия. До миналата седмица нямаше информация дали въвеждат законодателството, дали е имало изслушване и ангажиране на заинтересованите страни. Но това изглежда ще се случи следващата седмица, така че те сега настояват за въвеждане на медийно законодателство."
Това отчита в интервю за БНР заместник-председателката на Европейския парламент Забине Ферхайен.
В ЕП наясно ли сте каква е готовността да се прилага пряко Европейския законодателен акт за свободата на медиите в България?
"Трябва да проверя. Не съм сигурна за ситуацията във всички държави членки в момента, но след лятната ваканция ще проверим с Комисията кои държави членки вече са приложили законодателството и дали е приложено адекватно. Датското председателство иска да организира и конференции за обмен на най-добри практики. Трябва да признаем, че има държави членки, които са в критична ситуация, защото може би не искат да прилагат законодателство за свободата на медиите. В момента наблюдаваме това например в Малта, знаете за случая с Дафне Галисия. Медийният пейзаж не е наистина свободен, защото има и голям натиск в някои държави членки. Наблюдаваме ситуацията в Унгария и Словакия, където те не са особено ентусиазирани да приложат това законодателство по адекватен начин. Там трябва да се намесим и можем да направим това."
Какво би могъл да направи ЕС в случаите, когато държавите членки не са готови да приложат Европейския закон за свободата на медиите?
"Ще проверим всяка държава членка. Нашата работна група за контрол върху прилагането на Европейския закон за свободата на медиите е планирала посещения в различните държави членки и срещи с техните представители, за да можем да видим какво е положението в конкретните страни."
По време на дебата чухме обвинения към медийното законодателство, че Европейският съвет за медийни услуги ще е централизация на властта, подобна на описаното от Джордж Оруел. Крайнодесните партии твърдят, че ЕС се превръща в тоталитарен режим? Как ще отговорите на тези твърдения?
"Тези изказвания по време на пленарните дебати бяха злоупотреба с дебата, честно казано! Защото тази теза, промотирана от крайната десница, няма основа в законодателството. Европейският закон за свободата на медиите няма нищо общо с упражняване на цензура. Ако обсъждаме Закона за дигиталните услуги (DSA), може би там би могло да стане дума за това, но в случая става дума просто за прилагане на рамка за независимост на медиите, а не за цензура. Законът за медийна свобода е категорично против това. Той е против следенето и подслушването на журналисти, против влиянието на държавите членки върху медийното съдържание. Законът е в пълен разрез с това, което се твърди от крайнодясното крило. И това показва, че крайнодесните депутати просто търсят удобен разказ срещу Закона за свободата на медиите, тъй като не искат техните партии членки или техните правителства да дават възможност за независими, критични и свободни медии. Най-негативните позиции дойдоха от представители на Eвропа на суверенните нации. И, както знаете, унгарската партия "Фидес" е част от тези групи, като "Европа на суверенните нации", партията на Льо Пен или "Патриоти за Европа". Но най-критични бяха ЕСН, а добре знаем кои политически партии са в тази група."
Да си представим, че този Европейски закон за свободата на медиите може да бъде нарочно интерпретиран и пренаписан от някои страни в полза на управляващите - примерно от крайната десница. Там ще могат ли да го използват като инструмент за цензура?
"Да, ние също разсъждавахме върху това. Какво би станало с такова законодателство в някои случаи, когато имате желание да злоупотребите със закона и това е причината, поради която се опитваме да го формулираме по начин, по който не може да се злоупотребява така. Проведохме това обсъждане например, когато ставаше въпрос за забраната на шпионския софтуер, за наблюдението на журналисти. Обсъждахме с държавите членки и чухме този добронамерен аргумент: "Но ако например имаме сериозен случай на проблем с националната сигурност, подбуждане към тероризъм или друго, трябва ли да имаме възможност да се намесим и срещу журналисти, ако те са част, да речем, от терористична мрежа или нещо подобно?" Професията журналист не те предпазва от това да се превърнеш в престъпник. Но само в тези, да речем, тежки криминални ситуации или въпроси на националната сигурност държавите членки имат право да се намесят при специални условия. Това решение не бива да е лесно за вземане. Това е, което защитава срещу злоупотреби в тази област.
Когато става въпрос за медийните регулаторни органи и властта, която медийният орган може да получи, бидейки част от Европейския медиен борд - там съществува регулаторен механизъм, защото всички решения трябва да се вземат от медийния борд с мнозинство от две трети. Просто ще имаме ситуация, в която държави с авторитарно управление ще могат да злоупотребяват със закона структурно, само ако на европейско ниво е налице мнозинство от две трети от държавите членки, които искат да злоупотребят. Ако това се случи, би означавало, че сме изправени пред много по-сериозен проблем от чисто медийния."
Г-жо Ферхайен, на тази юлска сесия на ЕП преди ваканцията България получи зелена светлина за влизане в еврозоната от 1 януари 2026г. - стъпка със силна икономическа и символична тежест. Ще ви попитам за дезинформацията относно еврото, защото това буди тревоги сред българските граждани и води до объркване и даже до възможност за изкуствен ръст на цените и спекула. Има конспирации относно еврото и особено новия инструмент цифрово евро, още преди да се разбере за какво става дума, които вече се инструментализират политически от национал-популистите. Вие председателствате работната група на Парламента за комуникация и работа с обществеността. Какво може да направи Европейският закон за свободата на медиите в епохата на дезинформацията? И трябва ли ЕС да адаптира комуникационната си стратегия, за да установи по-добра връзка с гражданите?
"Европейският закон за медийна свобода може да гарантира или даде възможност за широк и разнообразен медиен пейзаж, който е независим, и така да се противопостави на подобна кампания за дезинформация. Проблемът отново не е в законодателството, а в структурите на алгоритмите на големите социални медийни платформи, защото те не позволяват разнообразие в информацията, те предоставят още и още от едно и също съдържание през цялото време и е трудно да се пробие тази схема. Това обаче е проблем, с който не можем да се справим чрез Закона за свобода на медиите.
Този закон помага на журналистите, редакторите и издателите, медиите или създателите на медийно съдържание да имат среда, която е независима от държавата членка, независима от правителствата, която гарантира даден минимум финансиране, например за обществен радио и телевизионен оператор, така че обществените медии да не бъдат подложени на натиск от непрекъснато съкращаване на бюджетите им. Това можем да постигнем с този закон, за да гарантираме основни принципи на свобода и независимост на медиите."
