Вече е факт – България е 21-ата държава в еврозоната и от 1 януари 2026 г. официалната валута в страната става еврото, а разплащанията и в лева ще продължат още месец след това.
"Постигнахме отличен резултат на пленарното заседание, когато 531 членове на ЕП гласуваха "за" присъединяването на България към еврозоната и проправиха, бих казала, последните стъпки към това, което говорим от дълго време: еврото е стабилност. Еврото означава сигурност и стабилност. Имаше опит да се блокира това гласуване. Той се провали. Така посланието към всички опасения в това отношение е ясно и категорично", каза председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, поздравявайки България за приемането ѝ в еврозоната.
И докато в ЕС ни приеха със сериозно мнозинство и очевидно желание, то вътре в страната ни колебанията остават. В последните месеци не липсваха протести, имаше такъв и в самия ден на приемането ни, а социологическите проучвания показват, че по-голямата част от българите все още не са убедени, че заменянето на лева с евро е най-доброто. Едни са против еврото по принцип, други защитават тезата, че е рано да приемем еврото още на 1 януари 2026 г.
Анкета на репортера ни Иван Гергов показва настроенията сред жители на столицата. Кое е повече – надеждите или притесненията?
Васил е млад човек, занимава се с технологичен бизнес и е политически ангажиран. Подкрепя въвеждането на еврото най-вече по геополитически съображения:
"Аз съм "за" еврото по две причини – първо, това е последната стъпка от нашата евроинтеграция и второ – защото това обезсилва влиянието на Владимир Владимирович Путин на Балканите."
Александър също е млад човек, занимаващ се с търговия. Той е твърдо "против" въвеждането на еврото. За да ни обясни защо, се впуска във финансова конкретика.
"Основният лихвен процент вече ще се определя от Европейската централна банка, а той в момента е по-висок. На банките ще им се развържат ръцете да дават кредити на кредитополучатели в цяла Европа, а това автоматично ще вдигне лихвите, защото тези пари, които към момента са вързани – около 80 млрд. лева, ще могат да ги раздадат из цяла Европа. И който иска ипотека – ако досега ГПР (годишният процент на разходи) е бил 3, ще стане 4-5-6 %. Текущите лихви също ще се повишат. Аз, например, имам ипотека. Няма накъде да мърдам."
Елена работи в държавната администрация. Поддръжник е на запазването на лева по патриотично-естетични подбуди, но се опасява и от скок на цените:
"Не желая да приемем еврото като валутна единица. Искам да си остане българският лев, така е по-добре, харесва ми. А и си харесвам нашата банкнота – българският лев, лъв – харесва ми как са оформени банкнотите. А и освен това ще поскъпнат наистина някои неща. В магазините вече има етикети с цени в евро отгоре, а отдолу - в лева. И възрастните хора и други невнимателни, а и младите хора, на които акълът им е другаде, ще се объркват."
Сергей е лекар с няколко десетилетия стаж, вече в пенсионна възраст, но все още практикуващ. Поддръжник е на еврозоната, но също наблюдава скок в цените. Ръстът на цените обаче не е заради еврото, смята той:
"Това е заради манията някои търговци да забогатеят бързо, заради масовото незнание на хората и насаждания страх. Заради това скачат цените."
Васил Василев пък е пенсиониран дългогодишен преподавател във Военната академия в София. Категоричен е, че настоящият момент не е подходящ за въвеждане на еврото в България и поставя плюсовете и минусите от това на кантар:
"Преди всичко са негативите, макар да има и позитиви. Съгласен съм след около 5 до 10 години да приемем еврото. В момента не покриваме критериите. Всичко това, което се прави, е една измислица на управляващите. Сервилничат на европейските лидери, които са временни. Смятам, че в рамите на 5-6 години всички европейски лидери ще си отидат. Освен това се губи суверенитетът на България и българския лев."
В крайна сметка анкетата ни не установи нищо ново – българите са разделени. Както по тази, така и по редица други важни за обществото ни теми. И, може би, тук е ролята на политиците – да покажат с действията си, че обединение при добри крайни резултати все пак може да има.
"Има много български граждани, които имат опасения и ние трябва да им отговорим – посочи и председателят на европарламента Роберта Мецола в отговор на въпрос на пратеника на БНР в Страсбург Ирина Недева. По думите ѝ, с това България е показала невероятен ангажимент към ЕС, а като пример за ползите от еврозоната даде членството на страната ни в Шенгенското пространство. "На опасенията трябва да противодействаме с факти и честни дебати" – категорична беше Роберта Мецола.
Снимки: БТА, ЕПА/ БГНЕС, БНР, data.ecb.europa.eu, pexels.com
