Чуй новината: Серията от вотове на недоверие е по-скоро форма на услуга към управляващите. Това подчерта за Радио Варна политологът Димитър Ганев. Опозицията - "Продължаваме промяната - Демократична България", е в непрекъсната политическа дилема, допълни той. Не е добро послание за града случващото се с кмета на Варна Благомир Коцев, коментира още политологът.
По думите му в национален план всяко едно подобно действие би могло да върне в дневния ред отново живителните сили на "Продължаваме промяната - Демократична България". От тази трудна ситуация, допълва Ганев, те биха могли да извлекат живителна сила за това да наложат някаква форма на недоверие. С политолога се срещна Даниела Стойнова:
Тоест искате да кажете, че тази акция вместо да извади очи е изписала вежди?
Най-малкото може да се каже, че тя може да даде някаква тема, която да развиват нататък.
Да, за съжаление обаче, негативният ефект ще е върху Варна, върху града, защото всяка дестабилизация, разбира се, не се отразява добре. Кажете обаче сега: тази серия от вотове всъщност повишава ли рейтинга на опозицията или обратното - стабилизира още повече правителството, както предишния случай коментирахме?
Аз наричам тази серия от вотове на недоверие по-скоро форма на услуга към управляващите. Защото, на първо място, през тези вотове на недоверие управляващото мнозинство може да каже: всъщност "Продължаваме промяната - Демократична България", които заявяват себе си като опозиция на правителството, не подкрепят най-силния опозиционен инструмент, какъвто е вотът на недоверие. Второ, АПС, които декларираха своята опозиционност и излязоха от управляващото мнозинство, всъщност не са го напуснали напълно. Това може да бъде теза на управляващите, защото те не подкрепяха първите три вота на недоверие. На трето място управляващите могат да казват, че всъщност нашата опозиция е от 54 народни представители - това са "Възраждане", "Величие" и МЕЧ - и това е алтернативата на управляващите. Всичко това, което изброих, в голяма степен играе ролята на услуга за управляващите. Освен това вотът на недоверие, като парламентарен инструмент, е най-силният опозиционен инструмент. Чрез вот на недоверие може да се покаже единен фронт срещу управляващите, да действа като консолидация на опозицията, а това нещо не се случва в последните вотове на недоверие. И когато имате всяка седмица или през седмица вот на недоверие, този инструмент претърпява някаква форма на инфлация — тоест обезценява се самият акт. Защото той се ползва най-често в моменти - или поне в парламентарната практика през последните 35 години — в моменти на криза, когато опозицията иска да нанесе сериозен удар върху управляващото мнозинство.
А успява ли новината за това, че сме одобрени за Еврозоната, наистина да бъде решаваща за това правителството да стои по-стабилно?
Правителството, през този си приоритет - имам предвид приоритета, свързан с членството на България в Еврозоната - успяваше, грубо казано, да демобилизира опозицията, както вече говорихме, и да начертава някакви хоризонти чрез дати. Ето например: от началото на този мандат имахме заветната цел, която управляващите изказваха съвсем ясно - на 4 юни да получим положителен конвергентен доклад, тоест тишина, стабилност до 4 юни, за да реализираме нашата стратегическа цел. След което мина 4 юни с положителен конвергентен доклад. Дойде следваща дата - 8 юли, в която Съветът на министрите, заедно с Европейския парламент, трябваше да гласуват за членство на България в Еврозоната. Сега ще имаме нова дата, и тя вече е съвсем ясна - и на брифинга на ГЕРБ в НДК, в който казаха, беше ни обявено, с дата 1 януари 2026 година за членство в Еврозоната. Казват: сега до 1 януари трябва да има стабилност, за да може България технически да бъде подготвена за това да стане член на валутния съюз.
Тоест те печелят време по този начин?
Точно така. Те печелят време - чрез тези дати начертават нови и нови хоризонти с цел да държат управляващото мнозинство единно и да държат опозицията в някаква форма на полуприсъствие. Ето сега - Вие бихте реагирали безотговорно, ако клатите управлението, защото ние сме пред стратегическа цел на страната, която е свързана с Еврозоната. Това е основната теза на управляващите. Аз предполагам, че след 1 януари основният наратив, основният сюжет ще бъде: "Дайте да не клатим сега лодката, защото трябва този преход от лева към еврото след 1 януари да мине без сериозни трусове", което ще даде още няколко месеца живот на управляващите - да кажем, до март-април.
Да не забравим обаче, че идват президентски избори.
Точно така. И през пролетта наративът ще бъде естествено различен. Какво имам предвид? Идват президентски избори - нека да видим тогава какво ще каже обществото. Това ще бъде някаква форма на вот на доверие или недоверие, но вече през избори - за управлението или срещу управлението. Тоест, ако върнем малко назад по темата с Еврозоната - до голяма степен тя се явява някаква форма на купуване на време чрез дати. Не казвам непременно, че правителството ще стои стабилно и управляващото мнозинство няма да се разпадне до президентските избори, защото може да има много непредвидени обстоятелства, които под някаква форма да внесат напрежение вътре в управляващото мнозинство. Защото това правителство не може да падне през опозицията - може да падне през конфликт вътре в управляващото мнозинство или да има ситуация, която да направи така, че това управление да не може да стои повече. Но това са процеси, които няма как да прогнозираме. Както казва известният Насим Талеб, има събития "черни лебеди", които няма как да бъдат прогнозирани, но променят напълно ситуацията. Ако има нещо като тема, която би могла да създаде огромно социално напрежение и действително правителството да бъде поставено под сериозен натиск, това е темата с високите цени. Ние измерваме на всеки три месеца в "Тренд" най-големите проблеми пред българите и в последните две години и половина темата с високите цени винаги е на първо място.
Проблемът не е във високите цени, проблемът е в ниските ни доходи. Те са свързани - но като изчислим спрямо вече еврото курса, виждаме, че нещата са доста по-евтини. Само че нашите средства са малко.
Съгласен съм, но да го обобщим така - нивата на покупателна способност на българина.
Не играе ли личността на Делян Пеевски възпиращ фактор, който дори и опозицията възпира да поиска предсрочни парламентарни избори, защото доста застрашително той се насочва към първото място?
Опозицията, имам предвид "Продължаваме промяната - Демократична България", е в непрекъсната политическа дилема. Тя е между две сюжетни линии, които създават конфликт. Едната е „корупция-антикорупция“, а другата е „изток-запад“. В случая, това, което спаси Борисов и ГЕРБ, в голяма степен и ДПС, от изолацията след 2020 година, беше войната в Украйна. Защото от 2020 година започна конфликтът „корупция-антикорупция“, порочен модел - непорочен модел. След войната в Украйна, която започна през 2022 година, конфликтната точка започна да се премества под друга линия - именно „изток-запад“. И стана външнополитическа. И в този смисъл, това, което ГЕРБ и ДПС държат през цялото време: „Защо говорите сега за корупция, след като имаме много важно геополитическо позициониране на страната и имаме конкретен приоритет, свързан с Еврозоната?“ По този начин те се опитват да избягат от неизгодния за тях конфликт „корупция-антикорупция“ и вкарват дневен ред, който е „изток-запад“, в който са в комфортна позиция, защото са в евроатлантическа позиция. По този начин те до някаква степен обезсилват „Продължаваме промяната - Демократична България“, която пък е основният субект, който се опитва да наложи темата за „корупция-антикорупция“ като основна. И вижте, че именно по тази линия - тези два конфликтни сюжета, „изток-запад“ и „корупция-антикорупция“ - ПП и ДБ се разделят. Ето например ПП, които винаги са държали повече на сюжета „корупция-антикорупция“, и днес вече се разделиха на тази тема при гласуването на вота на недоверие, докато за Демократична България другата конфликтна линия „изток-запад“ е по-водеща.
Как ще повлияят президентските избори на ситуацията в страната? Защото например от ДСБ бяха казали, че до края на годината вътрешни избори ще определят своята кандидатура и може би ще станат по-известни от основните играчи до началото на следващата година. Това ще стабилизира ли управлението или обратното?
Президентските избори няма да повлияят пряко на стабилността на управлението. Оттук нататък големият въпрос е дали ще бъде намесен нов субект - разбира се, става дума за специален проект на президента Радев и дали той ще играе на предстоящите президентски избори. Трудно ми е отсега да преценя с категоричност дали подобно нещо ще се случи. Но президентските избори не са само партийни избори - те са мажоритарен тест. В каква ситуация ще бъде страната тогава - говорим за след година и три-четири месеца - кой ще бъде кандидатът на Радев, дали той ще бъде припознат като основна политическа алтернатива - това са въпроси, на които днес много трудно може да се отговори. „Продължаваме промяната - Демократична България“, при които има напрежение между двете формации от доста време - част от него стана и публично - не могат да се разделят. Ситуацията за тях е неудобна за разделение, защото президентските избори по презумпция са тези избори, на които трябва да се обединяваш. Да търсиш максимално широкото. И в случая, ако можем да говорим въобще, че ще имат някакъв шанс за балотаж, този шанс минава единствено и само през общото им явяване и, да кажем, не само ПП и ДБ, но и сателитни организации и неправителствени организации, които да застанат зад една кандидатура.
Като варненец как се чувствате в тази ситуация? Как да реагира гражданското общество, освен с протести?
Аз, лично като варненец, няма как да гледам с удовлетворение тази ситуация, защото това са проблеми за целия град. И го гледам по-скоро с притеснение, без съмнение.
