"Тези училища пишат или възстановяват историята на България. Изключително ценни продукти се родиха през последните години. Това е една база, която вече може да бъде използвана от изследователите в България и в чужбина", споделя д-р Мая Падешка – член на УС на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), броени дни преди ежегодната среща на неправителствената организация, в която заедно с проф. Ценка Иванова ще бъдат модератори на панела: "Представяне на културното българско наследство и литература в училищата в чужбина".
Годишната конференция на АБУЧ ще се проведе между 22 и 24 юли във Велико Търново и е посветен на креативността, играта и извънкласните занимания. "Темата може да изглежда забавна и лека, но това е една сериозна част от нашата работа като преподаватели", обяснява д-р Падешка, която преподава български език в Неаполския университет "Ориентале" и е директор и учител в българското училище "Асен и Илия Пейкови" в Рим:
"Голяма част от децата, посещаващи нашите училища, са с български език като втори или като чужд, а ученето чрез игра и извънкласни дейности е неизменна част от цялостната работа на учителите. Това е един особен образователен контекст, в който и преподавателите трябва да бъдем креативни, изобретателни и активни. Затова тази година конференцията се провежда заедно с фестивала на Асоциацията на фолклорните състави в чужбина. Към тях има голям интерес. Включват се не само децата, но и родителите. Именно тези извънкласни дейности са неизменна част от усвояването на българския език в естествена среда."
Три са националните програми на МОН, ориентирани към развитието на българския език и култура зад граница – "Роден език и култура в чужбина", "Неразказаните истории на българите" и "Български образователни маршрути". Д-р Падешка пояснява:
"Нашите училища са предназначени за изучаване на български език, литература и култура зад граница, но те са и центрове, които привличат интереса на местната общност, а и работим с изявени българи от тази диаспора. Така постепенно учебните заведения се превърнаха в научноизследователски центрове, а нашите ученици станаха млади изследователи. Програмите им дадоха възможност да навлязат по-дълбоко във връзката си с историята и българските следи зад граница. Смело мога да кажа, че тези училища пишат или възстановяват историята на България, българската култура и българската имиграция.
Изключителни ценни продукти се родиха като филми, изложби и т.н. – база, която може да бъде използвана от изследователите в България и в чужбина. Имаме идея съвместно с изтъкнати български учени, живеещи в Италия, през март следващата година да направим научен форум за преподаватели по история в България и в българските неделни училища в чужбина, за да разкажем за ценните открития на археологическия музей в Кампобасо, свързани с българите на Алцек."
Ежегодната среща на АБУЧ ще премине под патронажа на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, а домакин е Великотърновският университет "Св. св. Кирил и Методий", който от години помага на българските училища в чужбина и лекторатите по български език в университетите. И независимо че все още предстои да се намери решение на някои административни проблеми, д-р Падешка е категорична:
"Ако мога образно да се изразя, българското училище в чужбина вече преживя детството и младостта си. Това са зрели организации, сериозни образователни и културни институции, които вече трябва да приемаме сериозно и отговорно."
Радио България е медиен партньор на годишната среща на Асоциацията на българските училища в чужбина.
Вижте също:
Снимки: Българско училище Рим и Флоренция, Венета Ненкова
