2
Българската общност в Косово е малко позната на обществеността в страната ни днес. Светлина върху историческите процеси, повлияли върху тази българска диаспора дава последното допълнено издание на книгата "Българските общности в Албания и Косово. Обществено-политически процеси и демографски последици (1913-2024)".
"Сънародниците ни в тази част на Балканите остават загърбени от външната политика на София след Освобождението. Още от 1878 г. фокусирана в Македония България забравя за своето население на север от Шар планина", разказва авторът доц. Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека към Българската академия на науките.
"Над 130000 българи, които през този период са живели там са останали извън полезрението на държавата България и са станали обект на асимилация и сърбизация. Но при преброяванията на населението в Османската империя това население е било регистрирано от османските власти като българско до Балканските войни./.../ От тези 130000 българи в Косово по-голямата част от тях са сърбизирани, което се отнася най-вече за българите християни. Една малка част, под 30000 души, които по време на османското владичество приемат исляма, всъщност са носители в момента на българската идентичност. Като сред тях българската идентичност също е доста размита", разказва изследователят на българските общности на Балканите.
Точна статистика относно числеността на тази българска общност в момента е трудно да бъде посочена:
"Съобразно последното преброяване в Косово броят на българите е някъде около 400 души, все още нямаме официални данни, защото въпреки усилията на България да договори с властите в Косово да има отделна графа за българи, косовските власти не се съобразиха с това искане. Българите попадат в графа "други" с възможност да бъде доуточняван отговорът на този въпрос с българи.
Подобно нещо се правеше в Албания при предходните преброявания– въпреки че имаха право да уточняват произхода си, броят на българите беше нищожен. Когато парламентът в Албания призна българската общност през 2017 г. и след това се проведе преброяването и се създаде отделна графа българи в момента виждаме, че броят на деклариралите се като българи в Албания е повече от 8000 човека", обяснява Ташев в интервю за Радио България. Той смята, че този сценарий ще се повтори и в признатата от България държава Косово.
Три са районите с така наречените "нашенци" в Косово както се самоопределят и наричат езика си косовските българи. Това са Гора, Подгора и Жупа. Районът на Гора е разделен от държавната граница между Косово и Албания. Една част се намира в Албания. Това е Кукъска гора с административен център град Кукъс. Призренска гора в Косово е с административен център Драгаш. Гора и отчасти Подгора са предимно планински. Докато Жупа се спуска към равнините около Призрен, където има и много българи християни, които са съхранили българския си аналитичен език с някои заемки от сръбския говор. С отделянето на Косово от Сърбия започва процес на търсене на идентичността и в последно време се наблюдава желание да се регистрират български сдружения, които да започнат активно да издирват исторически документи, да популяризират факти за тяхното минало с цел отново да "възкръсне" и българската християнска общност. Защо българите в Косово се наричат нашенци?
"Идеята на определението "нашенски" е да покаже, че независимо че някои имат различни идентичности, става въпрос за едно и също население. Накрая като седнат в селската кръчма има хора, които се смятат за българи, има хора, които се смятат за македонци. Други се смятат за босненци, трети за сърби, четвърти и пети за горани. Всички накрая казват, абе ние сме си нашенци, говорим един и същи нашенски език. Тоест идентичността "нашенци" показва, че тези хора са едно и също нещо, но разделени от пропагандата.
Тук е мястото на държавата България като пазител, хранител на българската идентичност да подаде ръка на тези хора, да могат да имат достъп до българската образователна система, до българската наука, до българските архивни фондове, да могат да черпят исторически знания и да аргументират своя български произход", обяснява ученият.
В момента, като бивши граждани на Югославия, много от косовските българи получават заплати и пенсии от Сърбия, която не признава независимо Косово. Белград поддържа и училища в Гора, където се преподава на сръбски и босненски. Българите в Косово посещават тези училища, защото университета в Прищина предлага обучение на босненски език, който също е близък до сръбски, но се изписва не на кирилица, а с латинска азбука. Българско съботно-неделно училище има само в Призрен. Годишно 15-20 косовски студенти се записват да учат в български висши училища. Българският език се предава устно у дома като майчин, докато мъжете обикновено през годината повечето време са на гурбет извън селата.
Като интересна и положителна традиция демографът описва запазения ритуал за годежи и женитби сред "нашенците" в Косово.
"Независимо че тези хора вече мигрират семейно, когато младите хора съзреят и дойде време да създават семейства, те имат много ясна, вероятно от векове традиция. Кой, където и да е ходил по света, на Гергьовден (6 май) всеки отива в неговото родно село. Няколко дни има тържества и тогава младите хора взаимно се опознават и се женят помежду си. Може би 99% от браковете, които се сключват там са само между представители на тази общност. Така че поне към момента брачният модел е този, който гарантира възпроизводството на българската общност. Но тя вече няма да бъде концентрирана компактно в района на Гора. Ще бъде разселена, поради което сега е моментът да съхраним тези връзки чрез активна българска политика, най-вече в областта на образованието и предоставянето на българско гражданство", категоричен е изследователят доц. Спас Ташев.
Снимки: БТА, КосоваПрес, Красимир Мартинов, ИАБЧ
