Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Над 90% от горските пожари у нас са причинени от човешка намеса

4
Доброволци гасят горски пожар
Снимка: WWF-България

Изследване на WWF-България за периода 2010-2024 доказва, че над 90% от пожарите у нас възникват след преднамерена човешка намеса или поради небрежност

През последните години горските пожари в България стават все по-чести, по-интензивни и засягат все по-големи територии, включително и защитени зони. Мащабите на пожарите и щетите, които те нанасят върху природата, имуществото и човешкото здраве, се измерват в милиони левове.

През последните 15 години в България са били регистрирани над 7000 горски пожара, обхванали над 1,1 млн. дка територии – това показват данните от най-новия анализ на природозащитната организация WWF-България .

Само през 2024 г. в България са избухнали близо 600 пожара. Особено са били засегнати районите на Родопите, Странджа, Пирин и Сакар.

Целите на проучването на WWF са да се анализира ситуацията с горските пожари, да се оценят правната, институционалната и оперативната рамка, както и да бъдат предложени мерки. Анализът е извършен чрез преглед на публични източници, нормативни документи, европейски политики и данни от институции, сред които МОСВ, Министерството на земеделието и  Изпълнителната агенция по горите и други.

Финансовите средства, които са били необходими за справяне с щетите от горските пожари през 2024 г., са надхвърлили същите средства за предишните седем години взети заедно.

Никой не е броил загиналите при горски пожари диви животни.

"Пожарите стават все по-интензивни, трудно контролируеми и все по-често навлизат в защитени територии. Имаме голям брой пожари не само през лятото, но и в края на есента и дори в зимните месеци. Тази тенденция вероятно ще продължи, като се имат предвид прогнозите за климатичните промени и въздействието им върху горските пожари", предупреждава Нели Дончева, ръководител на програма "Гори“ във WWF.

Основните причини за възникването на горски пожари в България са човешки дейности. Статистиката сочи, че над 90% от пожарите са възникнали след преднамерена човешка намеса или поради небрежност.

Според анализа се открояват следните причини: палене на стърнища и растителни остатъци, изхвърляне на фасове, невнимателно боравене с открит огън, технически неизправности в горска и селскостопанска техника и умишлен палеж.

Само в 2% – 4% от случаите причината за възникване на пожар е естествена, като най-често става въпрос за възпламеняване от мълния.

Според експертите, подготвили анализа, над 80% от всички горски пожари възникват извън горските територии и впоследствие се прехвърлят в тях.

За голяма част от пожарите в равнинните и хълмисти части на България е известно, че са започнали от земеделски площи или пасища при изгаряне на стърнища, сухи треви или други растителни остатъци, след което са се разпространили в съседни горски територии.

Преките щети върху горските територии и инфраструктура в изследвания период се оценяват на близо 29 млн. лева. Тази сума, обаче, не включва разходите, отделени за възстановяване на изгорелите площи, нито разходите на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, областните администрации, общините и доброволците за гасене на пожарите. На практика, загубите, причинени от горски пожари, са значително по-големи от преките щети, изчислени от Изпълнителната агенция за горите.

Косвените щети, свързани със загуба на екосистемни услуги, биоразнообразие и туризъм, са трудно измерими, но според експертни оценки надвишават 100 млн. лв. годишно. Има и загуби на реколти, загинали са диви и селскостопански животни, в някои случаи има нанесени вреди върху частна собственост и сгради и са били застрашени човешки животи.

Предизвикването на пожар в горски територии е престъпление по Наказателния кодекс, а наказанието с лишаване на свобода и налагане на глоби е по-тежко, когато при пожара са пострадали хора, особено ценно имущество, защитени територии и други.  

В много случаи обаче виновниците за палежите не биват установени. С нарастващите климатични предизвикателства горските пожари в България ще се превръщат в още по-сериозна заплаха, ако не се вземат спешни мерки за превенция, контрол и ангажираност на всички заинтересовани страни.

Как всеки от нас може да помогне?

През последното десетилетие горските пожари в България стават все по-чести, по-интензивни и засягат все по-големи територии, включително и защитени зони. Техният мащаб, както и щетите, които нанасят върху природата, имуществото и човешкото здраве, налагат включването на всички нас.

Тази година WWF инвестира време, усилия и експертиза, за да помогне за спасяването на българската природа от пожари. Природозащитниците обединиха усилия с Националната асоциация на доброволците в Република България и започнаха кампания за набиране на средства за екипиране и оборудване на доброволци огнеборци – незапалими облекла, обувки, маски, специализирани пожарогасители и други консумативи за гасене на горски пожари. Част от даренията ще се отделят и за спасяване и рехабилитация на пострадали при пожар диви животни в Спасителния център за диви животни – Зелени Балкани в Стара Загора. Това е единственият специализиран център за диви животни у нас като много от животните там попадат за лечение именно, спасени от горски пожари.

Всеки може да подкрепи борбата с пожарите с еднократно или месечно дарение на страницата на кампанията тук

Нели ДончеваНели Дончева, ръководител на програма "Гори" във WWF, твърди:

"Действително над 90% от горските пожари възникват в резултат на някаква човешка дейност, преднамерена или непреднамерена? Като казвам непреднамерена, имам предвид, че при неправилно боравене с техника може да възникне искра, а като преднамерена дейност ще спомена паленето на стърнища. Това е незаконна практика, която за съжаление все още се случва в България или пък, че се палят растителни остатъци. Много често това е причината за възникване на горски пожари.

Също така пожар може да възникне от късо съединение по електропроводи в случай на буря.

В пожароопасния сезон, който започва на 1 април и продължава до 31 октомври, трябва да сме изключително внимателни, когато боравим с открит огън. Паленето на стърнища е забранено, хората го знаят, но независимо от това продължават да използват тази вредна практика.

Хората, които палят стърнищата, смятат, че това е добре за плодородието, което е пълен абсурд.

Стърнищата са земеделски площи, върху които се отглежда пшеница, овеса, царевица, слънчоглед. И към края на лятото собствениците на стърнища, решават, че трябва да запалят растителните отпадъци да изгорят. Въпреки, че е забранено.

Много важно е да кажем, че според анализа на WWF, около 80% от пожарите, които в последствие се случват в гори, започват от негорски територии.

Те стартират от негорски територии и се прехвърлят в последствие върху гори. Защото в условията на силен вятър, на продължително засушаване, липса на дъжд, високи температури, е достатъчно една-две искри да се прехвърлят и пожарът да се разгори.

80% е огромен процент. 80% от всички пожари, които се определят като горски, т.е. горят дървета и се запалват по-малки или по-големи горски площи, са тръгнали не от гората, а от някакви съседни площи.

За съжаление, дори европейските средства, които се отпускат за горите, са много малко. В същото време очакванията към горите, към горските екосистеми, са много завишени. Както от страна на обществото, така и от страна на управляващите.

За горите не се отделят достатъчно средства. Нито за хората, които работят в горите. За България говоря. Въпреки, че в момента има и една инициатива, която колегите ни от WWF Румъния – Манифест за горите в Европа."

Този манифест е призив към европейските и националните публични институции, управители на защитени територии, неправителствени организации, сдружения на собственици на земи, изследователски институти, синдикати от горския и селския сектор, професионални сдружения и граждански инициативи

Посланието е: европейските гори се нуждаят от целенасочено и справедливо финансиране, за да подкрепят екологичния преход, биоразнообразието, икономиката на селските райони и общото благосъстояние.

Нели Дончева продължава:

"Този манифест се обръща към европейските институции с предложения да бъде създаден отделен фонд със средства, които да бъдат изразходвани специално за горите и за горските екосистеми. Защото, съгласно Европейската стратегия за биологично разнообразие, се очаква да бъдат опазени 10% от горите във фаза на старостта, 30% от природни територии, включващи също горски екосистеми и така нататък. Същевременно няма отделен финансов инструмент, който да компенсира по някакъв начин пропуснатите ползи на собствениците на тези гори или пък който да дава възможност за осъществяване на поддържащи мероприятия в тези гори. Защото в някои от горските екосистеми е необходимо да се извършват поддържащи мероприятия.

Специално за горите няма никакъв европейски финансов инструмент.

Това което има е "Програмата за развитие на селските райони“, по която има различни интервенции и мерки. Някои от тях са свързани с горите. Но за съжаление и в предишните програмни периоди и в настоящия, тези горски мерки, както се наричат накратко, не тръгват или не се осъществяват по адекватен начин.

Например, в настоящата рамка на Програмата за развитие на селските райони залегна мярка, която касае горите във фаза на старост, биотопните дървета, буферните ивици покрай реките и има средства, които би трябвало да дойдат в България, да бъдат използвани за опазването на тези ключови гори. За съжаление обаче тези мерки все още не тръгват. Мярката за натура 2000 и горите, които влизат в Натура 2000, също не тръгва.

Нито в предишния програмен период, нито в сегашния.

Причината е политическа, вероятно. Говорим тук за България. В други държави от Европейския съюз се случват нещата. Но тук в България не се случват и това е за пореден път. Непрекъснато се отлагат.Първият програмен период не стартираха. Сега казаха, че от октомври месец щели да стартират. Да видим.

В България грижата за горите е на Министерството на земеделието и храните., като единствено тези горски екосистеми, попадащи в границите на резервати и на националните паркове Рила, Пирин и Централен Балкан, са под шапката на МОСВ. Всички останали горски територии, защитени гори, природни паркове или защитени местности са към МЗХ.

За защитените местности трябва да кажем, че там може да има участие и на общини.

WWF-България подкрепи манифеста на WWF-Румъния и изпрати позиция, адаптирана към условията в България до Министерство на земеделието. Нямаме отговор до момента.

Дано да се случи нещо, защото ще бъде от полза за всички работещи в горите и за самите гори, а и за обществото като цяло.“

Чуйте повече в звуковия файл.
Снимки – WWF-България и Национална асоциация на доброволците в Република България
Очаквайте продължение по темата за горите и горските пожари
По публикацията работи: Милена Очипалска
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Горещи теми

Войната в Украйна