3
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си.
Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат значение не само за сегашното, но и за бъдещото поколение.
Авторът е известен не само като един от пионерите на растителната биотехнология в България от 1967 година, но и със значимите резултати, които той постига в направленията тъканни и клетъчни култури, генетичното инженерство и омикс технологиите. Много от тях са намерили отражение както в реномирани списания на света, а така също и в селекционните полета на България и редица западни държави и селекционни фирми.
За разлика от мнозина, той не противопоставя генните технологии на биологичното земеделие, а ги разглежда като удачни и съвместими за ефективното развитие на агрохранителните системи по света и у нас. Новата книга на академик Атанас Атанасов "Магия ли е българската храна" е своеобразно продължение на неговата първа книга "Живот и наука през моите очи“, издадена през 2020 година.
"Самото заглавие на книгата "Магия ли е българската храна" е с въпросителна. Мисля, че не знаем все още всичко за тази магия. Че е магия, е магия, защото Господ Бог е дал на това парче земя това благоденствие, тази енергия, която другите нямат. Затова преди всичко свидетелства нейният вкус, аромат и цвят. Тя е по-различна, защото преди години внасяхме само цитрусови плодове, но днес внасяме различни храни и лесно можем да направим разликата. Все още не е научно обяснена тази магия.
От години ние работим върху това да разберем същността на българското грозде, на розата, на млечнокиселите продукти и именно това съм се опитал да отразя в книгата, като работа на колективите, в които съм работил. Различни групи учени работят и днес в тази насока – в Института по научна химия в БАН, в Университета по хранителни технологии, в Агроинститута, който създадох през 1985 година, ние, които сме част от Геномния център в България, и това е бъдещето.
Ако разберем същността на нашата храна, ще разберем и как тя да бъде използвана профилактично за нашето здраве. В книгата така съм разгледал нещата, че всеки да може да погледне нещата от камбанарията на своята личност – какво консумира и как. Защото едно е значението на това каква е храната – българска или вносна, и друго са нейният аромат и вкус. Чуждата храна носи в себе си също геном, който е специфичен.
Микробионът пък населява всеки жив организъм. С чуждата храна у нас идва и чуждият геном и микробиом, а дали той е съвместим с нас, е важен фактор. Какво е здравословното състояние на българския народ в момента? Ние сме родени в България и нашата храна най-добре кореспондира с това, което имаме като геном и нашия метаболизъм.
Доскоро се смяташе, че геномът е всичко и определя начина ни на живот. Оказа се, че не е точно така. Фактори на околната среда, и не на последно място, храната – са онези фактори, определящи здравословното ни състояние. Надявам се, като прочетат моята книга, хората да се замислят и да се завърнат към себе си. По тази причина си позволих в края на книгата да разкажа моя живот – ритъм, хранене и други дейности.
Съвременното разбиране за храната трябва да е свързано с това, че я приемаме за съществен фактор в живота и здравето ни. Не трябва да се подминава и фактът за микроорганизмите не само в храната ни, тъй като те са толкова много.
Близо 90 процента от микроорганизмите са неутрални, но има и полезни и вредни за човека. Но това също е в процес на проучване – какви са тези микроорганизми и как повлияват човешкия организъм, а те са тези, които определят продължителността на живота ни.
Затова казвам, че всеки сам трябва да изработи правилото и рецептата за здравословен свой живот. Това е един от малкото съвети, които съм си позволил да дам в книгата. В нея съм се постарал да предоставя много и разнообразна информация. Индивидуалният геном на човека реагира по различен начин на отделните фактори. Например не всички, които са пълни, са зле здравословно.
Все пак не трябва да се забравя, че излишната пълнота е причина за много от съвременните заболявания като диабет, сърдечно-съдови и туморни заболявания. Затова трябва да има балансирано хранене с консумация на пресни плодове и зеленчуци. Именно пресните плодове и зеленчуци вкарват в организма ни онези ензими, които съхраняват нашите собствени. Защото е известно, че когато човек изразходи своя ензимен потенциал, приключва и животът му.
Освен този вид храна има и антиоксидантен фактор, важен за живота ни. В книгата посочвам и много литература, която би била полезна за всеки, който се интересува от здравословното хранене.
В България има голямо разнообразие от билки, житни култури и други, така полезни за храненето ни. Трябва да се възползваме от това. В България имаме и научния потенциал да разработим правилен режим за хранене на българите и да го върнем към традициите. Преди години, когато аз бях на 55 години, се приемаше, че факторите на околната среда не са по-маловажни от генома, дори напротив, те могат да го променят. През годините продължават да се проучват всички странични фактори – местоживеене, атмосферни условия, работа, общуване, които също слагат своя отпечатък върху живота на всеки човек. Храната има енергия, която влияе върху нас.
Питаме се защо се променихме през годините, защото сменихме храната си, заменихме я с неконтролируемо внесена от чужбина. С книгата си "Магия ли българската храна" мисля, че поставям началото на проучванията и работата върху това как приемането на определени хранителни продукти, повлиява човешкото здраве и развитие", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" акад. Атанас Атанасов.
Човешкият потенциал е неизчерпаем, според акад. Атанасов, но всеки трябва да го направи действащ. Бъдещето на човечеството е в неговите ръце, категоричен е академикът.
Цялото интервю на Ани Костова с акад. Атанас Атанасов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Акад. Атанас Иванов Атанасов е роден през 1943 г. в гр. Дългопол, Варненско. Завършва агрономство – специалност генетика и селекция във Висшия селскостопански институт в гр. София. В периода 1969 - 1982год. специализира при Акад. Р. Бутенко в Институт по физиология на растенията, РАН, гр. Москва, Русия; в CNRS Жиф-сюр-Ивет и INRA Версай, Франция; в Биологически изследователски център, гр. Сегед, Унгария, в Лаборатория по генетично инженерство, експериментална станция, Отава, Канада; в Лаборатория по молекулярна генетика, Университет гр. Гент, Белгия при проф. Марк ван Монтагю и проф. Дирк Инзе; бил е гост-професор в Института по растениевъдни науки CNRS, Жиф-сюр-Ивет, Франция.
Бил е гост професор на Администрацията за земеделско развитие на Република Корея; на Аграрния университет във Вухан, Китай и на Измирския университет – Турция. Професор е към Университета Дьо Монтфорт, Англия от 1994 год. Владее английски, руски и френски езици. Той е международно признат учен – член на Украинската, Руската и Румънската академии на селскостопанските науки, Doctor Honoris Causa на Университета по земеделски науки и ветеринарна медицина, Клуж-Напока, Румъния и на Селскостопанската академия, България. Удостоен е с множество международни награди, почетни дипломи и грамоти. Пионер в растителните биотехнологии в България от 1967 год.
Научната му дейност е тясно свързана с развитието на генетичните биотехнологии и на геномиката на растенията у нас. Успешно са създадени методи за ин витро клонално размножаване и отглеждани на зародиши при царевица, слънчоглед, череша, лоза и др. За пръв път доказва възможността за получаване на ембриони и цели растения от полен на прашници чрез въвеждане на гени, обуславящи устойчивост на растенията срещу патогени, хербициди и стрес.
Разработени са ефективни схеми за клониране и пренос на гени при редица български сортове тютюн, люцерна, картофи, захарно цвекло, домати, ябълка, слива и лоза. Неговият екип създава нови сортове и селекционни линии. Работи активно върху създаване и прилагане на законодателство за биобезопасността; организиране на контрол при използването на генетично подобрени растения; оценка и управление на риска при създаване и освобождаване на ГМО в околната среда.
Заемал е редица длъжности - ръководител на Лаборатория по “Тъканни и клетъчни култури” в Института по захарно цвекло; ръководител на група по “Клетъчна генетика” в Института по генетика БАН; създател и директор на Института по генетично инженерство, ССА, Костинброд през 1985 год. и негов ръководител до 2008 год. Координатор е на програмата по растителни биотехнологии за България и Балканския регион.
Той е един от основателите и съуправител на АгроБиотех парк и Съвместен геномен център към СУ „Св. Кл. Охридски”. Член е на 25 управителни и научни съвети и комисии на национално и международно равнище. Ангажиран е многократно като експерт и консултант на национално и международно равнище. Член е също на 17 редакционни колегии; на 7 международни организации.
Снимки – БНР и личен архив
