Това мнение изрази пред БНР журналистът Веселин Желев от Клуб Z, дългогодишен кореспондент на различни медии в Брюксел, след като ЕК огласи предложенията си върху следващата многогодишна финансова рамка на ЕС след 2027 г.
Като дял от брутния национален доход на ЕС е 1,26%. Традиционните пера в европейския бюджет – кохезията и земеделските субсидии, отстъпват за сметка на увеличаването на разходите за стратегически направления: конкурентноспособност, сигурност, климатична устойчивост, което показва промяна на бюджетната философия. Структурата на бюджета е по-опростена и по-уедрена, обясни журналистът и даде пример - 52 предишни програми са обединени в 16.
Средствата за отбрана и космос скачат 8 пъти, парите за иновации набъбват с 32%. 100 милиарда е предлаганият резерв за Украйна, предвижда се и кризисен механизъм в размер на 400 милиарда евро, допълни Желев.
Критерият за изразходването на средствата става по-политически, не толкова технократичен като досега, коментира Веселин Желев в предаването "Събота 150".
"В това евродепутатите видяха опит парламентарният контрол върху бюджета да бъде понижен, да бъдат те елиминирани и целият бюджетен процес да се развива между Брюксел, между Комисията и държавите членки."
Всяка държава ще може да договаря с Комисията плана си според своите нужди и цели, посочи журналистът.
Според критиците на националните планова от инструмент за провеждане на политики те се превръщат в инструмент за упражняване на контрол, отбеляза Желев.
"Големите промени обикновено се посрещат със силна реакция и много критики. Най-много критики към проекта на Фон дер Лайен идват от четирите партии, които я подкрепят в ЕП."
Германия не е доволна от амбициозния обем на предлагания бюджет. Всички първоначални реакции следва да се разглеждат като първоначални преговорни позиции, подчерта той.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
