”Корекомите”: Вълшебно място, но и лост за контрол над хората по времето на социализма

Репортаж на Ася Пенчева за предаването ''Преди всички''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Когато говорим за недалечното минало с носталгия и се упрекваме в консуматорско поведение, не е лошо да си припомним какво купувахме през социализма и къде се продаваха стоките, които сега са "на една ръка разстояние".

"Няма. И в склада няма" остана като реплика в речника на всички, които имат спомени от социалистическото ни минало.

"Сега има, но майката ми все още продължава да използва термина "пуснали са", разказва Толя Чорбаджиева, ръководител на русенския клон на Държавния архив.

Толя Чорбаджиева

Изобилие по онова време има само в "Кореком" - съкращение от френските думи на "Търговско представителство" /Comptoir de Representation Commerciale - магазини, до които хората нямат свободен достъп, в тях се продават само западни стоки и се пазарува само със западни пари. А такива имат много малко хора.

"Създадено е, за да могат да се контролират хората и техните пари. Взели сме го от Съветския съюз. Идеята е да се събере валутата, която народът притежава.

Тук има и една уловка – като имаш доларите, трябва да докажеш откъде си ги взел. Не може просто да отидеш и да си купиш нещо".

В Русе по времето на социализма има седем "Корекома". Нормално за граничен град, в който туристите идват както по Дунав мост, така и с акостиращите кораби на дунавския бряг. Освен това, в града по онова време има и голямо подразделение на СО МАТ - Стопанско обединение "Международен автомобилен транспорт" и Българско речно плаване. Каква е връзката? Шофьорите и моряците имат право да напускат служебно родината и да притежават валута, която да харчат в "Корекомите".

Толя Чорбаджиева разказва и за асортимента в тези магазини - своеобразни музеи на капитализма.

"Там се продават маркови уискита, т.нар. корекомски яйца и триъгълни шоколади, дънки, различни видове техника. Тези магазини са били като някакво вълшебно място за хората по времето на социализма, особено за децата. Те съществуват в България до 1991 година".

Запазена е и интересна дописка от кореспондента на БТА в Русе от 1 април 1991 година:

"Над $100 000 са похарчени в "Корекомите" в Русе в последните три дни преди закриването им. В седемте магазина в крайдунавския град хората са изхарчили своята валута главно за напитки, цигари, битова техника и облекла. В сравнение с една нормална тридневка, този стокооборот е четири пъти по-голям. От днес магазините на русенското поделение на фирма "Кореком", които освен тук са и в Габрово, Севлиево, Велико Търново, Свищов и Бяла, не работят. От сряда в тях ще започне инвентаризация и уточняване на цените в левовата им равностойност. Въпреки становището, че в граничните райони валутните магазини ще бъдат запазени, два от тях на КПП "Дунав мост" също не работят. Интересно е какво ще бъде решението, защото активният сезон за туристите наближава и е трудно да си представим, че хилядите чужденци ще тръгнат да се редят по опашки, за да обменят валута", пише БТА.

Сред документите в русенския архив има и справка за изпълнението на плана през 1979 г. Той е преизпълнен с 328% спрямо предната година. Обаче заложените високи цели в първите девет месеца не са постигнати и следва указание от управлението:

"Преодоляването на изоставането до известна степен е възможно при доставка на най-търсените стоки като: касетофони от 80/120 долара, уиски "Джони Уокър", часовници "Сейко", бижутерия и хладилници от второ направление".

"Цените са по-ниски, отколкото в другите държави. Много често туристите, които пристигат в България, въртят търговия, като купуват от "Корекомите", след което продават на българите на завишени цени. Тази търговия се извършвала незаконно и от българи, които са могат да пазаруват там".

Така е през времето на социализма - дефицит и връзки, въпреки че някои се опитват да го представят като период на охолство и изобилие за народа. Народът цъка с език пред витрините на "Корекомите", събира станиолчета от шоколади, а облагите са за една шепа хора - партийния елит.