Такова предупреждение отправи в ефира на БНР Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите, визирайки мерките, предвидени в проекта на Закона за веригата на доставки.
Българската стопанска камара и 15 браншови организации днес ще представят своите позиции около проекта.
"Ние работим в режим на непрекъснати промоции. Това е пазарният механизъм за сваляне на цените. Административната тежест, която Законът за веригата на доставки би могъл за донесе, ще увеличи цените. Всяко административно насищане и опит да се донатисне българския бизнес застрашава продоволствената сигурност и гарантирано покачва цените.
Вярвам в здравата мисъл и светоусещане на българските потребители и на сериозния бизнес, който гарантира продоволствената сигурност. Но няма да отрека, че има и браншове, в които има влошени търговски практики, нелоялни. Там, където съществуват проблеми, е редно има има критични мерки, за да се изчистят нелоялните търговски практики, които се заплащат от цялото общество".
Инфлацията в България расте от повишените бюджетни разходи, настоя Мариана Кукушева.
"Между тях е и неимоверното покачване на заплатите в някои сектори в държавната администрация".
Идеята за създаване на държавни хранителни магазини много ни харесва, коментира още тя в предаването "Преди всички".
"Може би това ще бъде верният опит, през който държавата ще се убеди, че при продажбата на хляба, няма порочни търговски практики.
Тя отбеляза, че това е храна, която има устойчива цена: "По никакъв начин влизането в еврозоната няма да повиши цената на хляба".
Замразяването ѝ обаче също не може да се случи, категорична е тя.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
Жътвата на пшеница в Добруджа е към своя край. За съжаление, очакванията за по-добра година не се сбъднаха и средните добиви са по-ниски от миналогодишните. Фермерите трябва да се справят и с ниските изкупни цени на зърното към момента.
През настоящата селскостопанска година засетите площи с пшеница в област Добрич са от 1 298 000 декара. От тях, по последни данни на Министерството на земеделието и храните, реколтирани са над 938 000 декара или 72%. Средният добив за цялата област засега е от 647 кг за декар, което е много под възможностите на семената.
Най-много са площите с пшеница в община Добричка, където средният добив е от 670 кг за декар, следва община Генерал Тошево и среден добив от 650 кг. Най-нисък е средният добив в община Тервел – от едва 550 кг за декар.
По думите на председателя на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова, прогнозите на земеделските стопани за по-малко прибрана реколта в сравнение с 2024 г. се сбъдват.
Причината за ситуацията е липсата на влага. В Добруджа дъжд със селскостопанско значение не е валял вече повече от два месеца, посочи агрономът Ани Даскалова.
За поредна година приходите от реколтата от есенниците ечемик и пшеница ще са под разходите по отглеждането им, предвид състоянието на пазара и цените на борсата, категорична е Радостина Жекова.
Стопаните, според Ани Даскалова, ще трябва да започнат да търсят промени в начина на обработка на почвата, за да се съхранява в максимална степен влагата в нея и това е неизбежно.
За съжаление, прогнозите на земеделците за добивите от пролетните култури - царевица и слънчоглед, са още по-тревожни. Това със сигурност няма да доведе до зърнена криза, защото обработваемите площи са достатъчно, но ще доведе до криза в редица стопанства.