16
Периодът юни, юли и август 1888 г. е може би най-наситеният със значими събития в железопътната история на следосвобожденска България. На 23 юни 1888 г. е предадена за вътрешна експлоатация железопътната линия Цариброд – София – Вакарел. Съвсем скоро след това – на 3 юли, по разпореждане на министър-председателя Стефан Стамболов със сила са отстранени османските чиновници по железопътната линия Белово – Вакарел и експлоатацията на тази линия се поема от българската държава и български персонал. На 10 август първата железопътна линия в нашите земи – Русе – Варна също преминава под управление на българската държава. Така в края на 1888 г., с обща експлоатационна дължина на двете железопътни линии Русе – Варна и Белово – Цариброд само от 384 км се учредяват Българските държавни железници. Оттогава българската железопътна система се налага като един от символите на държавата и държавността.
Но най-знаменателното събитие от същата година се случва на 1 август. По линията Белово – Цариброд за първи път преминава международен влак – "Ориент експрес". Той е изключително тържествено посрещнат по всички големи гари и най-вече на официално откритата в този ден Централна железопътна гара в София – най-внушителната не само за България, но и за Балканите.
"Тя е част от най-значимия, най-големия железопътен проект, който се реализира от младата българска държава – линията Цариброд – София – Вакарел (това е било гранична гара, когато страната ни е била разделена на Княжество България и Източна Румелия) – казва Иван Гогев, консултант към Националната компания "Железопътна инфраструктура".
– И в интериора, и в екстериора са използвани италиански ренесансови мотиви. Гарата е била много впечатляващо съоръжение. И десетилетия наред след откриването си тя остава притегателен център, една широко отворена врата както към София, така и към България, през която влизат короновани особи, знаменитости – наши и чужди, именити спортисти. Обикновените хора в почивните си дни са обичали да идват на гарата, за да се полюбуват на това творение на архитектурата. Купували са си перонен билет (достъпът до гарата не е бил свободен тогава) и се любували на тази орнаментика, на пероните, на многолюдието, на многоцветието, което е царувало тогава там, на мощните бързоходни, елегантни парни локомотиви, на пътническите влакове, и много от тези малки хора са живеели с мечтата да се качат някога в уюта на тези купета и да попътуват, което е било за тях неосъществима мечта. Изобщо на 1 август 1888 година България се присъединява към семейството на железопътните държави, което в днешно време е съизмеримо само с присъединяване към алианса на космическите страни."
Днес всеки, който посети Централната гара в София, може да се потопи в миналото величие, като се качи на втория етаж на сградата и разгледа огромната арт-инсталация "Колелата на времето", дело на проф. Боян Добрев, преподавател по композиция в Националната художествена академия.
"Паното е изключително интересно и оригинално решение – обяснява събеседникът ни, който е посветил професионалния си път на железопътната инфраструктура в България. – От голяма дистанция се добива представа за задвижващия механизъм на колелетата и колоосите на един парен локомотив. От съвсем близка дистанция това са неизброимо множество семейни снимки на служители на железниците, стария подвижен състав, експлоатационни табели и мн. други, свързани с историята на българските железници."
А по повод предстоящия Ден на железничаря, който се чества в първата неделя на август, Иван Гогев разказва пред Радио България за една впечатляваща колекция на Централната жп гара в София.
"В Клуба на железничаря през последните 10 години с много усилия се оформи едно много интересно за посещение пространство. Там има библиотека от специализирана литература, много фотографии на заслужили железничари, има макети, експлоатационни табели, производствени табели от заводите производители, включително и униформи на железничари, използвани преди 40-50 години."
И още едно място насочва посетителите на Централна гара към историята – музейната витрина на първия етаж.
"Там може да се види едно оригинално бюро, което е използвано в нашата администрация през 30-те години на миналия век, много табели на локомотиви, които отдавна не са в експлоатация, средства за осигуряване на връзка между гарите в онези години, средства за сигнализация, стара униформа и др." – изброява Иван Гогев.
Интересно е да се отбележи, че първите локомотиви, които са в експлоатация на българските железни пътища към началото на ХХ век, имат имена. Седемте локомотива за возене на пътнически влакове са именувани на български реки ("Янтра", "Тунджа", "Искър" и "Вит") и във връзка с налагащата се династическа традиция – "Цар", "Фердинанд" и "Кобург". Докато седемте локомотива, които са предназначени за возене на товарни влакове, носят имената на български планини.
Традицията се възражда години по-късно и днес част от локомотивите в експлоатация са кръстени на български владетели, а новите електрически локомотиви ще са наречени в чест на изявени български възрожденци, допринесли за изграждането и развитието на железопътния транспорт в страната.
"В моите представи железопътната мрежа на България е един ръкотворен паметник, който нашият народ си е сътворил сам като символ на стремежа си към просперитет. Дълги години нашата железница е на сцената на транспортния театър на Балканите и е имала водеща роля. Ние имаме уникални технически и технологични решения, с които би се гордяла всяка железопътна администрация" – категоричен е Иван Гогев, автор на книги и статии по теми, свързани с железопътното строителство, геополитиката и инженерната антропология.
Снимки: БДЖ, Десислава Семковска, личен архив на инж. Димитър Деянов, Стефан Стоичков и Иван Гогев
