Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Бърз преглед на новините от лятото на 2025 г. показва, че основните теми са пожари, празни или почти изчерпани водни басейни и населени места с режим на водата, екстремни горещини и суша. До голяма степен причината за тези проблеми са климатичните промени, които стават все по-осезаеми. Горещите лета, съчетани с липсата на достатъчно валежи със селскостопанско значение през цялата година, изправят пред редица предизвикателства и родното земеделие.
Всеки собственик или арендатор на земя в Добруджа е изправен пред редица въпроси – какви да са насажденията за следващата година, предвид сушата и жегата, с какво да промени технологията на обработка на почвата и колко допълнителни разходи би му донесло всичко това. На фона на тези притеснения от Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево разработват изключително адаптивна и издръжлива на суша култура, наречена тритикале – смес между пшеница и ръж.
Появило се по-скоро като ботанически експеримент, тритикале днес се приема като култура на бъдещето, обясни селекционерът от Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево доц. Христо Стоянов.
"Една универсална зърнено-житна култура, която има по-голямо приложение дори от хлебната пшеница".
Тритикале може да се употребява за сладкарски и хлебни изделия, за фураж, за производство на биоетанол и на биогаз, посочи еспертът.
"Тази биомаса вече е обект на експорт, тъй като тя се цени много в Близкия изток".
Тритикале има по-високо протеиново съдържание, съдържа и незаменими аминокиселини, поясни той.
"Културата има устойчив характер. Изисква по-малко препарати за растителна защита, необходими са по-малко торове. По-лесна е за отглеждане, отколкото обикновената пшеница. Получават се и по-високи добиви".
В Института в Генерал Тошево до момента са разработени 19 сорта тритикале, но въпреки това зърнено-житната култура остава непозната за родното земеделие.
"Масово не се познава както от земеделските производители, така и от потребителите.
Има глутен, но той е в по-малко количество, отколкото в обикновената пшеница".
В България няма и активен пазар за този вид зърно, посочи доц. Христо Стоянов.
Тритикале се справя много добре и в екстремните климатични условия, на които сме свидетели през последните години, категоричен е той.
"Това е културата, която може би се справя най-добре със засушаванията".
Най-големите производители на тритикале в момента са Полша, Германия, Канада и Аржентина. В България, а дори и на Балканския полуостров, единственото място, на което се води пълномащабна селекционна програма на тритикале, е на демонстрационните полета на Добруджанския земеделски институт – Генерал Тошево.
