Поводът да се срещна с психолога Слави Стоев беше неговата детска книга "Тихата гора", която спечели националната награда "Бисерче вълшебно" в категорията "Мечтатели" за деца между 11 и 13 години.
Това е особено ценна и специална награда, защото за нея гласуват децата. И именно те са избрали една книга, посветена на глухите деца и приятелството, на различните начини за общуване и на добротата.
"Тихата гора" разказва история за общуването и преодоляването на страха. За езика на жестовете и за знаците, по които се познават истинските приятели. А с тях можеш да победиш и триглава ламя!
В тази история основната тема е за приемането на другия през любопитството, а не защото сме добри хора, казва Слави Стоев (на снимката в текста). През чисто егоистичния поглед, защото различните хора носят много богатства и много неща, които ти нямаш и би могъл да вземеш от тях. Така че тези две отхвърлени от обществото деца в историята се превръщат в даващите. Тези, които успеят да вземат от тях, всъщност са на печалба от това, че са преодолели съвсем разбираемата човешка потребност да се свързваш не със слабия, а със силния. И човешката потребност да стоиш встрани от различния, защото той е потенциално опасен, особено когато не знаеш нищо за него.
По-голяма част от другите ми детски книги са насочени към различни аспекти на психичното – за солидарността, книги за пропагандата, за критичното мислене, книги за това как да осъзнаваме капаните и грешките на мисленето, които ние самите правим в процеса на мислене, за споделянето, за преодоляването на детските страхове, за детския нарцисизъм и за изграждане на стабилен личен образ.
Много често родители ми казват: "Ти всъщност пишеш за възрастни и го маскираш като детска литература, за да ни излъжеш да ги прочетем тези книги". Но не е така. Моите книги са предназначени за деца. За децата, които четат партньорски с възрастните. Ако се получи по този начин, това е още по-добре, защото аз вярвам, че ние, възрастните трябва да помагаме на децата да видят, че светът може да се мисли и че светът трябва да се мисли, че той не е просто едни образи, истории, картинки, които минават пред очите ни, а трябва да спираме и да мислим за тях. Когато мислим заедно с децата, има някакъв шанс те да прихванат и част от нашата ценностна система, нашите убеждения, нашите виждания за света. Но много по-важното, което прихващат, е навикът да мислят за света и за това, което се случва наоколо.
Цялото интервю със Слави Стоев може да чуете в звуковия файл.
