Тя е отдадена на своите пациенти докрай, приема ви с усмивка, и ви изпраща с усмивка, въпреки болките, които изпитвате в първите дни на своята рехабилитация или физиотерапия.
Пита ви за всичко, предлага ви много и различни възможности, с единствената цел в края на терапията, да имате по-добро качество на живот и болежките да са по-малко или напълно превъзмогнати. А това понякога касае и години. Но от обучението си в Япония е видяла, че там пациентът е над всичко. И се опитва да го прилага и у нас днес.
Подкрепя напълно протестите на младите специализанти по медицина, а в своят област - физиотерапия и рехабилитация очаква един ден и в България да имат повече права и възможности за лечение на пациентите, като за пример дава Западна Европа и колегите си там.
Здравната комисия в НС разглежда предложенията за минималните заплати на медиците
А иначе физиотерапевтите и рехабилитаторите и у нас не достигат, независимо, че ежедневно млади специализанти преминават през Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина на болница "Света Анна" в София.
Физиотерапията в болница "Света Анна" - перспективи и модерни методи
Тя е д-р Даниела Ковачева – лекар специалист по физикална и рехабилитационна медицина от болница "Света Анна" - гост в рубриката на БНР "Вдъхновяващи хора в невдъхновено време".
"Неочаквано взех решението си да бъда лекар по физикална и рехабилитационна медицина, докато по време на следването си по медицина лекувах фрактура на ходилото си и за мое щастие ортопедите не препоръчаха операция, а само рехабилитация. Тогава осъзнах, че искам точно това да специализирам и да работя. Бях последен курс студентка и мечтаех да бъда хирург!
Днес вече имам допълнителни квалификации като неврална терапия, биоакопунктура, лазер терапия и пунктура и това, което ме вдъхнови, е да мога да помагам на моите пациенти и в острия стадий на болката. Защото при апаратната терапия има резултати, само ако пациентите не са в остра фаза.
Бях на обмяна на опит в Япония преди 10 години в техен университет и там посещавах Клиника по рехабилитация в Такарадзука. И ме впечатли техният начин на работа и на какво наблягат японците - това е организацията - подреденост, стриктност, спокойствие и пълна отдаденост на пациентите - екипът беше плътно до тях през цялото работно време, докато в България са малко по-различни нещата и като организация в терапията и към пациентите ни, но това се дължи на структурата на здравеопазването ни, разказа за БНР д-р Даниела Ковачева.
"Това, което ме вдъхновява и мен, както всеки друг лекар, е да видиш усмивката на пациент, да видиш, че той се подобрява, че си го извел от болковия синдром и той е подвижен вече. Моята специалност е да дам качество на живот и това мен ме вдъхновява. Като невдъхновяващо е средата, в която работим и постоянните трусове в нея.
Напълно сме солидарни с нашите колеги, които работят в по-тежки условия в "тежките клиники" с дълги дежурства.
Подкрепям напълно и младите лекари като вярвам, че вървим в правилната посока и този дебат беше напълно необходим - с отговори и въпроси! Подкрепям и това, че отдавна трябваше са има дискусия за заплащането на специализантите у нас, те са дейни, те търсят своя интерес.
Този разговор и гласност, ако я няма тази съпротива - то няма как да се разрешат нещата.
Вярвам, че това се постига и през диалог, надявам се и вярвам, че нещата могат да бъдат и по-добри за моите по-млади колеги. И на мен ми беше трудно като специализант, но това те прави борец! Това те прави и професионалист и за мен лично това беше израстване, сподели за БНР д-р Ковачева.
"Защото е много важно да не губиш импулса си да променяш нещата около себе си, да търсиш нови предизвикателства, не сме експерти във всичко, но да се стремим да даваме най-доброто от себе си за своите пациенти".
По думите й има липса и на млади специализанти - физиотерапевти и кинезитерапевти и у нас, а търсенето е голямо навсякъде по света . Затова и нейната мечта е да се развие специалността у нас в посока даване на по-големи отговорности - като се види чуждият опит, където нейните колеги имат възможност да правят миниинвазивни процедури като субспециалности към определени заболявания, инфузии, елекромиогарфии, ултразвукова диагностика.
Моето виждане е, че ние трябва да се развиваме и в тази посока, категорична е д-р Ковачева като даде примери с Япония, САЩ, Франция.
По отношение на модерният "текст нек" синдром - ( от английски (text neck syndrome(TNS)) обединява редица симптоми, които са следствие от продължителната поза с наведена глава при ползване на дигитални устройства, като смартфон и води до проблеми във врата - бел.ред.) д-р Ковачева заяви:
"Така наречения "компютърен врат" води при нас пациенти с оплаквания в шийния дял, горната част на гръбначния стълб, раменните стави, което се дължи на пренапрежение в горната част на гръбначния стълб, усещат се болки и спазми у пациентите, забелязва се и нарушена стойка.
Проблемът е, че това дълго стоене пред дигиталните устройства води до мускулна нестабилност и слабост, което в последствие предизвиква хронични възпаления и дегенеративни заболявания на гръбначния стълб и при млади хора, крие риск от дискови хернии, протрузии, притискане на нерви, а симптоматика се задълбочава. Затова младите хора, а и всички останали, трябва да намалят престоя пред телефоните, да спортуват, да заздравяват мускулатурата, защото това може да предизвика и главоболие и дълъг болков синдром.
Има много методи от физиотерапията, с които може да се помогне на тези пациенти, но основното при младите хора е гимнастиката, с която да ти профилактираме и приучим към правилна стойка и статика. За жалост идват при нас късно, след острия стадий, ходили са по различни студиа за масажи, частично са се подобрили, но болката се завръща и едва тогава търсят лекарска помощ, сподели още д-р Ковачева. Тя даде ценни съвети каква е правилната стойка пред дигиталните устройства и правилният двигателен и диетичен режим.