Гост в първите за сезона „Летни нощи“, седмично издание на „Нощен Хоризонт“, беше Мира Добрева, която е запечатала в книга, филми и в социалните мрежи важна страница от живата история на България. Дългогодишен телевизионен журналист, автор на документални филми и на изследвания по други теми. Тя беше гост най-вече като автор на книгата “Столетниците на България“
Мира, дар и благословия, или тегоба е да доживееш до 100? За мен толкова много години са Божи дар, който е орисия. Но в действителност тежестта на толкова години се усеща и тази старост ти отнема от силата да се движиш и да мислиш, да виждаш и чуваш. И изведнъж тази благодат ти се отнема и разбираш, че това може би е орисия, а не благословия. Но има столетници, които искат да поживеят поне още 20 години.
Те са живяли в три епохи. Казват ли накъде върви държавата? Истината е, че животът днес ги обърква, то и ние самите сме объркани. И казват: „не знам накъде върви светът“. Но те са свикнали да приемат и да се примиряват с нещата, които не могат да разберат, и да се опитат да ги научат. Те например са много озадачени от отношенията деца-родители.
С какво те зареждат срещите и разговорите с тях? Не се чувствам зареден човек. Но не мога да спра, усещам го като мисия. Толкова пъти съм се заричала – край! И ми се обажда някой от някъде и не се усещам как съм тръгнала.
И още: как те общуват с другите и как се живее в старчески дом – в първия звуков файл.
Самотни ли са? До крайна степан! Баба Дора ми казваше: "Нямам една жива приятелка, не мога да излизам. Не познавам света и това ме прави самотна и неразбрана." Те се чувстват избутани. „Ти си ненужен, ти ми пречиш“. Как се живее в такъв стрес? Но те са свикнали да търпят.
И още: как се е родилата идеята й за изследване на столетниците, как се изследват те от учените, и какъв е навикът им за хранене – във втория звуков файл.
В третия звуков файл Мира Добрева разговаря със слушатели и отговаря на техните въпроси.
Сега ще пътувам до сините зони в Сардиния и ще видя каква е разликата между нашите столетници и тамошните. Възможно е и да има столетници в българските диаспори в чужбина. Ако някой познава такива, нека ми се обади във Фейсбук.
Колко от тях вече не са сред живите? За съжаление, понякога чувам новини за кончината на някой от тях. Дори в момента тази цифра може да е променена.
Измени ли се погледът ти към живота след тези срещи? Много, не съм същият човек! Научих се да бъда смирена. Те са миротворци. В новата ми книга аз ги наричам „красивите грешки на времето“.
Още за срещите й с Василка Никифорова – неофициалният посланик на България в Северна Корея, и за другите й интереси - в четвъртия звуков файл.
