Свети апостол Тадей бил ученик на св. Йоан Кръстител, а след това следовник на Господа Иисус Христос и един от 70-те апостоли. Бил пратен да благовества в Едеса, проповядвал словото Божие и вършил много чудеса. Когато утвърдил Едеската църква и поставил презвитери, той напуснал града, обиколил цяла Сирия и Месопотамия и навсякъде проповядвал Евангелието. Умрял във финикийския град Берит.
Мъченица Веса със синовете си Теогний, Агапий и Пист живяла в град Воден, някога – Едеса, и била омъжена за езически жрец, но самата тя била християнка и възпитала децата си в християнската вяра. При гоненията от император Максимиан Галерий (305 – 311), съпругът ѝ я предал на властите на съд заедно с децата и те приели мъченическа смърт.
През 430 г. в Халкидон съществувала църква, носеща името на света мъченица Васа. През 1914 г. Василий Латишев публикувал нейното пространно житие.
През 1848 г. света мъченица Васа Солунска е изографисана от Захари Зограф в главния храм на Троянския манастир. През 1849 г. той я изографисал отново сред българските светци на южната страна в храма на Преображенския манастир. Изображение на света Васа Солунска се намира и в църквата "Свети Никола" в с. Тополница, Дупнишко.
Тъй като Воден е в Солунско, в България мъченицата е позната като Солунска.
В днешния ден възпоменаваме и свети свещеномъченик Симеон Самоковски – един от 9-те софийски светци. Покровител на Самоков. Образът му за пръв път е рисуван на стенопис от самоковския зограф Никола Образописов през 70-те години на ХІХ в.
Симеон станал Самоковски митрополит на 28 август 1734 г., но седалището му било в Дупница. По време на Руско-австро-турската война от 1735 – 1739 година, подкрепян от висши духовници, митрополитът станал инициатор и предводител на заговор срещу османската власт, станал известен като Въстание на архиереите в Софийско и Самоковско, с център – манастирът "Св. Спас" над Долни Лозен.
В края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша, командващ турските войски на австрийския фронт, превантивно били избити към 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села. Митрополитският дом бил разбит и ограбен, а владиката – окован и хвърлен в тъмница. Там бил измъчван в продължение на 23 дена. Към 18 август самоковският митрополит, целият в кръв и рани, с вериги и железни топузи на краката, бил докаран в София и затворен в турските казарми. Измъчван и насилван да се потурчи в продължение на дни, след показаната твърдост бил осъден като главен организатор и водач на заверата срещу султана. По заповед на Али паша бил обесен. Това станало в София на 21 август 1737 г. зад църквата "Света София". Има много приписки за чудото, станало при обесването му – първо бесилката се счупила, после въжето се скъсало, но го бесили трети път и той издъхнал. Висял три дни на въжето, докато то отново се скъсало. Страхувайки се от преклонението пред още един български светец-мъченик, Али паша забранил Симеон да бъде погребан в София и тялото му без много шум е пренесено в Самоков.
Мощите на светеца са намерени в Бельовата църква край Самоков, когато през 1994 г. при разкопки археологът Веселин Хаджиангелов открил в притвора вляво зад вратата гроб с евангелие, митрополитски жезъл и златоткани архиерейски одежди. Известна е и бележка, оставена от св. Симеон Самоковски в ръкопис на Рилския манастир, съобщаваща за неговото посещение там и написана на български език с красив почерк и подпис. Митрополит Симеон Самоковски е канонизиран като мъченик за вярата, а днес е прогласен и за покровител на град Самоков. Датата на обесването му, 21 август, се отбелязва като Ден на града.
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
