Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Хълмът Трапезица във Велико Търново пази духа на Средновековна България

Снимка: museumvt.com

Трапезица е един от трите хълма, с които е известна старата българска столица Търновград, каквото е средновековното име на днешното Велико Търново. Разположен на северозапад от града, той стои срещу съседния хълм Царевец – мястото, където през Средновековието се издигали царският дворец и Патриаршията.

Трапезица е известен с това, че по време на Второто българско царство (1185–1396) там е бил кварталът - крепост на столичния град. От три страни мястото е опасано от плавните меандри на река Янтра. Хълмът имал здрави крепостни стени, следващи неговите извивки. Зидовете били високи около 8 метра, а охранителните кули достигали до 12 метра.Допреди години се е смятало, че на Трапезица са живели само знатни боляри. Но след задълбочени проучвания на филиала на Археологическия институт към БАН е доказано, че това е бил квартал, в който оживеели както аристократи с богати жилища и висши духовници, така и обикновени жители. Предполага се, че през Средновековието населението на този хълм е достигало няколко хиляди души.

"Ако отсрещният хълм Царевец е с пирамидална форма, то Трапезица има формата на трапеза, или широко равно плато. Някои историци предполагат, че името има връзка с трапезитите – войните, които охранявали проходите в Средновековието" – разказва Светлана Петкова, екскурзовод от Историческия музей във Велико Търново:

Светлана Петкова

"Трапезица е вторият по важност хълм. Царевец е основният хълм, там се е намирал царският дворец, оттам се е ръководела държавата, впоследствие - през 1235г. при Иван Асен II се издига патриаршески дворец на най-високото място. През 1195 г. цар Асен донася от Средец (днешна София) мощите на св. Иван Рилски. Нашите владетели били дълбоко вярващи, а по време на Второто българско царство тук имало изключителна концентрация на свети мощи. Донасяли се реликви на много светци.Църквата, посветена на Рилския чудотворец, първоначално била еднокорабна, но по-късно била разширена, оформяйки цял манастирски комплекс. Мощите на светеца останали там до 1469 г., когато били върнати в Рилския манастир.На Трапезица са запазени останки от църквиот времето на Второто българско царство. В западната част на хълма продължават разкопки – оттук някога жителите достигали до река Янтра, за да снабдяват крепостта с вода."
Църквите на Трапезица се отличавали с богата архитектурна украса – стенописи, цветни мозайки и керамични орнаменти. Най-голямата е Църква №8, известна като "Св. Йоан Рилски". Тя има пет строителни етапа и е разширена след 1195 г., когато цар Асен I пренася в Търново мощите на св. Иван Рилски. Южното ѝ помещение се смята за мощехранителница.Преди това, до 1170 г., на хълма е имало военно поделение с византийски управител. Учените предполагат, че Трапезица се заселва с цивилно население едва през XIII век, по времето на Иван Асен II, когато вече е установен мир с Византия. "Тогава идват болярите, появяват се много занаятчийски ателиета и много болярски църкви" – разказва Светлана Петкова и продължава:


"Ако Царевец е някъде 120 декара, Трапезица е 80. Горе- долу в такава пропорция е било и населението, но неговата численост е варирала в във времето. Като цяло, със своите подградия, които снабдявали укрепените крепости с продоволствия, столичният Търновград е имал около 20 хиляди жители. За сравнение, Константинопол по онова време е наброявал около 40–45 хиляди души. По европейските стандарти Търново е бил средно голям град."

Като важен духовен център "преславният град Трапезица с неговите църкви и манастири" се споменава в средновековни и византийски жития на Св. Иван Рилски, а първите проучвания на градската крепост са свързани със зората на българската археология. Те започват през 1879 г. и са дело на първото в България археологическо дружество – Търновското. Още в началото на XX век, при първите проучвателни разкопки, са разкрити основните обекти – крепостните стени, останките от църкви и шест порти към укрепения хълм.

При археологически разкопки през 90-те години на XXв. на хълма са открити 21 църкви, като част от тях са болярски гробници, а други са принадлежали на манастирски комплекси. В някои от църквите богослужение се извършвало до средата на XVII век, но после те били изоставени окончателно, вероятно заради старост и изместване на града в западна посока.

Днес архитектурно-музейният резерват "Трапезица" привлича множество туристи. На историческия хълм ги изкачва фуникуляр, а там е изграден център за представяне на културното наследство, където се показват находки от археологически проучвания – от праисторията и от времето на траките, които са едни от първите заселници на този хълм, до Средновековието, когато Трапезица е част от столицата на Второто българско царство.Любопитно е, че по проект на фондация "Гайдар Алиев" и с подкрепата на правителството на Азербайджан в реставрацията са вложени 1,2 млн. евро. Възстановени са 400 м от западната крепостна стена и три църкви със запазени стенописи. "Въпреки множеството проучвания, хълмът все още крие неизследвани тайни, а новите археологически работи продължават да разкриват непознати досега факти"– казва екскурзоводът Светлана Петкова пред Радио България.


Вижте също:


Снимки: БТА, museumvt.com, РИМ – Велико Търново, bulgariancastles.com, velikoturnovo.info

По публикацията работи: Марта Рос
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени