Светият благоверен княз Александър Невски (във Великата схима Алексий) умира в Городец, на Волга, на 14 ноември 1263 г., а на 23 ноември 1263 г. е погребан в съборната църква на манастира „Рождество Христово“ в град Владимир. Почитането му започва веднага след погребението му, защото то е белязано от чудо: самият светец протяга ръка за молитва за опрощение на греховете.
Канонизиран е от Руската православна църква през 1547.
На 30 август 1721 г. Петър I, след дълга и изтощителна война с шведите, сключва Нистадския мир. Решено е този ден да бъде осветен, като мощите на блажения княз Александър Невски бъдат пренесени от Владимир в новата, северна столица Петербург, разположена на брега на Нева. От Владимир на 11 август 1723 г., светите мощи са пренесени в Шлиселбург на 20 септември същата година и остават там до 1724 г., когато на 30 август са поставени в Троицкия събор на Александро-Невската лавра в Санкт Петербург, където почиват и до днес. Честването на Пренасяне мощите на светеца е установено на 30 август.
Патриаршеският катедрален храм-паметник в София носи името на този светец, небесен покровител на руския император Александър II – Освободител и в днешния ден е един от храмовите му празници.
Светиите Александър, Йоан и Павел, патриарси на Константинопол, са живели в различно време, но всички те са се сблъсквали с действията на еретици, които са изопачавали ученията на Църквата.
Свети Александър (325-340) – срещу арианите и езичниците. Негово Светейшество патриарх Александър, след като се е трудил много, умира на 98-годишна възраст през 340 г.
Свети Йоан Постник (582-595) е особено почитан от Църквата на 2 септември (информация за него е поставена под тази дата).
Свети Павел, кипърец по рождение, е назначен за патриарх на Константинопол (780-784) при иконоборческия император Лъв IV Хазар (775-780). Той се изказва в подкрепа на необходимостта от свикване на Седмия Вселенски събор, който да осъди иконоборческата ерес. Светителят-схимонах умира през 784 г.
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
