Първият у нас бюст-паметник на княз Александър Батенберг беше открит днес в държавното предприятие „Кабиюк“, недалеч от Шумен. Там се е намирала лятната резиденция на княза. Проявата е в чест на 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Княз Александър Батенберг взема решението да застане начело на Съединението именно тук, в лятната си резиденция до Шумен, след това го съобщава на войниците си в Марашката кория.
Церемонията по откриването на паметника включваше и възстановка на срещата между владетеля и пратениците Сава Муткуров и Димитър Ризов.
След разговора двамата пратеници Сава Муткуров и Димитър Ризов изпращат телеграма до Захари Стоянов, който ръководи Българският таен централен революционен комитет в Пловдив. Тя е с кодирания, но разбираем за чакащите новини от княза текст - "Вълна пазарихме повече, отколкото очаквахме. Щом поискате, керваните ще тръгнат. Пригответе място, където да се стовари. Манол". След последвалите събития между 2 и 6 септември, на 9 септемри 1885 година,съпроводен от 2-и конен шуменски полк, княз Александър Батенберг, влиза в Пловдив като княз на Северна и Южна България.
Инициатори за издигането на бронзовия бюст са членовете на Родолюбивия комитет „Кан Крум Страшний“ начело с Христо Драгозов. Той обясни, че е прието владетелят да се назовава Български по повод изписаното име на княза на паметника като Александър I Български. "Както княз Александър е носил България в сърцето си, така и днес всеки от нас трябва да намери място за България в собственото си сърце" - казва Христо Драгозов.
Автор на бюст-паметника е склуптуторът Бехчет Данаджъ. Той не крие, че от многото паметници, които е направил, бюст-паметникът на Александър Батенберг го е докоснал и развълнувал най-много.
Средствата за паметника бяха събрани чрез дарителска сметка и с подкрепата на общинската администрация, търговски фирми, граждани. Варненският и Великопреславски митрополит Йоан освети паметника на княз Александър Батенберг.
Още от отккриването на паметника чуйте в репортажа на Людмила Борисова.