Под надслов "Миньорското наследство" във врачанското село Згориград беше открита изложба, посветенена на миньорския труд, история и памет, свързани стози край.
Експозицията, подредена в селското читалище,показва автентични снимки, документи, лични вещи и материали, които разказват за живота и приноса на миньорите от Згориград и Враца.
Сред експонатите могат да бъдат видяни крепач, пневматичен къртач, голяма фуния за сигнал при взрив, карабидна лампа, ордени и медали на двама местни герои на социалистичекия труд, работно облекло и каски.
Макар рудниците в района да са затворени от няколко десетилетия, минното дело е преплетено с историята на селото и местната общност в миналото и сега. По тази причина от читалището включиха в изложбата и кът с тематични рисунки, подготвени от деца от Згориград през лятната ваканция.
От времето на траките и древните римляни историята помни за "Медната планина", както се наричали забоите във Врачанския Балкан в района на село Згориград. Сгушено между величествените планински масиви по поречието на река Лева, носели името "Мана" - селото свързва миналото си с добива на различни суровини от земните недра. През годините имената на местностите и находищата се променяли, но и до днес за згориграждани някои от възвишенията са познати като "Маньовец" и "Медна", които звучат сходно с древните наименования.
Първите сведения за по-мащабен добив на полезни изкопаеми в района са от 1902 година, когато започва промишлената експлоатация на мина "Плакалница". Три години по-късно е построена и въжена линия за превоз на добития от рудника материал до гара Елисейна. През 1959 година е изградена флотационна фабрика, непосредствено до главната галерия на мината, на планинския склон. Идеята е, чрез флотация да се обагатяват добите цинк и олово. Има сведения, че се е обогатявал и уран, който се добива наред с тези метали. Следват години на активно разработване на залежите. В хрониките на минното дело в района с черни букви е записана и голямата трагедия от 1966 година, когато стените на хвостохранилището към флотационната фабрика се късат и хиляди кубически метра вода и кал отнемат и променят стотици човешки животи и съдби. Работата на рудниците обаче продължава до 90-те години на миналия век, а след 2000-та година мините са затворени и рекултивирани. Историята на Згориград и до днес е преплетена с историята на подземните богатства и добива им. Поколения от селото са намирали препитание "у руднико" или "на мината", по думите на местните жители, но сега това е само спомен. За да съхранят миньорската традиция в Згориград от местното читалище решиха да възродят Празника на миньора. Той е свързан с Деня на Успението на св. Йоан Рилски, светецът покровител на българските миньори. На 18 август, когато беше църковният празник за този ден, в селото почетоха паметта на починалите миньори, а сега за Деня на светеца по стар стил организираха общоселско тържество и подредиха изложба в читалището.
Репортаж на Ива Антонова чуйте в звуковия файл.
