През 2025 г. България отбелязва 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Годишнината даде повод на български историци, интелектуалци и общественици да отдадат почит към героизма и саможертвата на хората, жертвали живота си за обединението на българите.
Почитта и признателността към делото на Съединенито и към паметта на първия български княз Александър Първи Батемберг ще бъдат отдадени чрез провеждането на тържествена международна научна конференция и изграждане на мемориален паметник в София. Идеята тръгва от студентите от Геолого-географския факултет на Софийския университет и обединява множество образователни, културни и исторически институции.
"Нашата цел е да превърнем това честване в честване на съмишленици, на младите хора в България, за да може да ги приобщим към едно дело, което е паметно в новата българска история", обясни проф. Веселин Янчев от Исторически факултет на Софийския университет, който от години изследва събитията и личностите, свързани със Съединението на младата българска държава.
"Българо-руските военно-политически отношения са ключ за разбирането на цялостното политическо развитие на Бългалрия в тези първи години след Освобождението".
Професор Янчев е един от участниците в първия ден на конференцията, който ще представи доклад на тема "Княз Александър I, Русия, армията и Съединението". В това изследване той се занимава с проблематиката на Съединенито чрез вижданията на Княз Александър Първи и чрез позицията на Русия и останалите Велики сили по въпроса.
"Заставайки начело на Съединението, княз Александър Първи е напълно наясно, че това ще му коства престола".
Преди да стане княз на младата българска държава княз Александър Първи Батенберг е бил офицер в руската армия по врме на Руско-турската освободителна война. И още тогава той публично заявява пред представителите на Великите сили:
"Че не може да се ангажира с подкрепа на Берлинския договор и че българите рано или късно ще се обединят".
Проф. Румяна Прешленова от Българската академия на науките, която ще представи доклад с фокус върху Австро-Унгария и Съединението, противно на общоприетото мнение в българската историография смята, че действията на австроунгарската дипломация често се представят от българските историци като подривни и противоречащите на усилията на българите в борбата им за национално обединение.
"Ролята на Австро-Унгария в Балканската история често е демонизирана, без да се обръща внимание на сложната международна обстановка".
140 години след Съединението, едва преди няколко дни в Шумен беше открит първият бюст-паметник на княз Александър Първи Батемберг. Една личност, която ревностно отстоява българската независимост и подкрепя усилията за завършване на националното освобождение и обединение. От встъпването си на българския престол Батемберг подкрепя съединисткото движение и в крайна сметка се превръща в негово лице и знаме.
Инициативният комитет за издигане на мемориал в памет на Съединението и княз Александър Първи ще се срещне с кмета на София Васил Терзиев, за да представи идеята си. А като най-подходящо място за този паметник те смятат или градинката "Кристал" или бившия царски дворец, днес Национална художествена галерия в двора, на която е поставена паметна плоча, свързана с обявяването на независимостта на България.
