При добри условия земеделските ни производители могат да произведат необходимото количество памук. Имаме налични семена, традиции в отглеждането му и подходящи площи. Ще трябва обаче да се инвестира и в съоръжения за първична преработка на памука.
Това коментира пред БНР проф. Нели Вълкова, директор на Института по полски култури в Чирпан.
"Памук в България се е отглеждал от древни времена. В началото на миналия век държавата ни е била на първо място в Европа по отглеждане на площи с памук. В началото на 80-те години са се отглеждали около 1 милион декара, не само в Южна България, но и в части от Северна България. Постепенно, със закриването на фабриките за първична преработка на памук, площите му намаляват и около 2002-2004 г. са били около 3-4 000 декара."
След влизането в ЕС, заради субсидиите интересът към културата се връща. От първоначално определената за субсидиране квота от 100 000 декара площите са били намалени на 33 000 дка. В ЕС единствено Гърция, Испания и България могат да произвеждат тази култура, става ясно от думите на специалиста.
Интересът ще се повиши, прогнозира ръководителят на Института по полски култури.
"Имаме условия в страната. Имаме в Южна и отчасти в Северна България около 600 000 декара, които са подходящи за отглеждане на тази култура. (…) Това е култура, която се отглежда година за година. На българския пазар се предлагат не само български, но и американски, гръцки сортове памук. Могат още следващата година да засеят площи с памук. Проблемът е, че в България са много малко машините за прибиране на памук и има само една изкупвателна организация – "Текстилни влакна" – Хасково. Ограничено е изкупуването на памука. През последните 2-3 години към нашите памуци интерес проявяват и гръцките фабрики. Те изкупуват част от продукцията. Но за да се реализира в тези заводи за барут, трябва да се преработва в България", обясни проф. Вълкова в предаването "Преди всички".
Килограм семена, които ние произвеждаме, струва 5 лева. Трябват 2 килограма за декар, тоест 10 лева. Сортовете, които се отглеждат в България, са подходящи за производството на барут, защото са по-късовлакнести, с голяма здравина на влакното. Късовлакнестите са с по-големи добиви и дават по-добра реколта, уточни тя.
"От полето памукът се прибира с памукокомбайни. Това е суров памук. Това количество памук отива в цехове, в които се отделя влакното от семето. Влакното се балира и оттам нататък може да се използва в оръжейната промишленост. Семето се отделя и от една страна може да се използва за засяване, от друга страна може да се използва като масло, което също може да се използва във военната промишленост като смазка. Нашите памуци съдържат много високо съдържание на масло, за разлика от дълговлакнестите, които се отглеждат в Гърция и Испания."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
