2
Какво е написала на страницата си в социалните мрежи на Лияна Панделиева:
"Беше огромна чест години наред да бъда в ролята на Недялка Шилева, надживяла с десетилетия ролята на жените в обществото ни. Беше огромно вълнение да нося знамето на спектакъла. Зад нас стояха политиците, които и да бяха те, пред нас беше строена армията и в центъра на всичко бяхме Чардафон, Даскала и аз, Недялка.
Жалко е, че винаги, когато се говори за жена знаменосец, става дума за Райна Княгиня, (но много по-значимата и активна роля на Недялка е останала в сянка. Лияна Панделиева в празничното утро ще ни припомни тези емоционални моменти.
И сега да си припомним колко години всъщност ти беше в ролята на знаменоската.
Десетина години бях в ролята на Недялка Шилева в днешния град Съединение, някога Голямо Конаре, откъдето тръгва Голямоконарската чета на Чардафон на 5 септември и с това се поставя началото на Съединението. Това, което за мен е странно и до днес е, че дори в исторически документи за Недялка Шилева пише, че тя е голямоконарската Райна княгиня. Дотолкова ние не познаваме геройството и приноса на Недялка Шилева, че отново трябва да я приравняваме към някой, който е станал нарицателно популярен в историята ни. Мисля, че това е дълбоко нечестно."
Защо тя изпреварила времето си? С какво?
"В наши дни просто казваме, че тя е била изключително еманципирана, но какво означава да си жена бунтар през XIX век? Това като култура на нас ни е много непонятно, защото сме израснали по друг начин. Тя е била на 18 години, когато вече е формирана четата на Чардафон Велики. Тя участва като ездач в атаката, в пътуването към Пловдив. Извезва знамето, не е едно симпатично лице, тя е революционер и участник наравно с мъжете.
Не знам доколко е вярна историята, че докато те през нощта са препускали към Пловдив, са чули някакви шумове и са спрели, започнали са да се въртят и тя е казала: "Вие нали сте мъже? Хайде, последвайте слабата жена, защото ние няма от какво да се страхуваме - за нашата свобода и независимост го правим." Тези думи може би са легенда, но е неоспорим фактът, че тя пристига на кон заедно с останалите четници, че държи сабята насочена към гърдите на Гаврил Кръстевич и когато той е арестуван, тя стои права в каретата срещу него и го държи, така да се каже, на мушка. И това беше едно от нещата, които ние изпълнявахме като сцена. Тръгваме от църквата и пред нас е духовият оркестър, след това вървим ние, тримата.
Дори в годината, когато се лееше такъв порой, че ако вдигнеш глава нагоре, може да се удавиш, наоколо беше пълно с народ. Никой от град Съединение не се лиши от преживяването на този толкова скъп празник. Подгизнахме от вода. Но енергията на този площад беше толкова силна, че си струваше да понесем всяка капка дъжд.
В град Съединение ролята на Чардафон се изпълнява от Райко Гануков още от времето, когато той самият е на 18 години, а ние сме връстници. Но и до ден днешен той не може да пусне с душата си тази роля, защото дълбоко вярва в нея. И когато тръгнахме да се качваме, толкова мокри бяха конете и седлата, че аз започнах да се свличам, не можех да се хвана, за да се кача. И тогава той завъртя неговия кон и ми подаде ръка. Има един начин да се хване ездачът за коляното и да се подхвърли нагоре. И той ме метна на седлото, защото видя, че в тоя порой не мога дори да се кача на седлото.
Всеки от тези празници помня с изключително силна емоция. И съм убедена, че и тази година голямоконарчани - те все още наричат себе си така - заедно с пеленачетата ще застанат на площада. Самата Недялка Шилева е дотолкова модерна за времето си, че дори след като им се раждат две деца, между другото и двете умират твърде рано и всъщност те не оставят наследници, десетина години по-късно се развеждат, което също е нетипично за онова време.
И до последно тя преподава като учител. Учителства в София и умира на 92 годишна възраст. Не мисля, че някога е получавала полагащото й се изключително внимание и уважение
И е редно тепърва да бъде извадена на сцената пред всички и днешните млади хора да научат за тази жена-революционер по дух, в действие и с принос към държавата като учител, която с цялото си сърце е обичала професията си."
Ти казваш още на твоята фейсбук страница, церемонията е великолепна, празникът е истински, дори поради факта, че не празнуваме поредното клане или разединение в родната история. Защо е толкова важно това чувство за обединение, за съединение?
"Разпокъсана България през 1885-та година, благодарение изцяло на българската инициатива успява да се събере. И аз съм убедена, че много българи, които знаят повече подробности за този вълнуващ и достоен момент от нашата история, са убедени, че това е реалният национален празник - когато разпокъсаното ни сърце е отново събрано. Не бих искала да звуча твърде високопарно, но тепърва дължим на децата си много повече подробности за този етап от историята.
Да не се плъзгаме по лесната повърхност на вече утвърдените имена, а да надникнем във фактите и в личния принос на хората, които отвъд Априлското въстание, отвъд боевете на Шипка, отвъд най-висшия героизъм и саможертва, са направили крачките, благодарения на които България днес е такава, каквато я познаваме. За това и не искам да изпадам в много лични спомени, защото понякога те са комични, понякога са свързани с някакво объркване в организацията. Това е без значение. Това е част от днешната ни много мъничка емоция, свързана с конкретни моменти.
Голямата картина, наречена Съединението на България, е момент от нашата история, на която все още сме длъжници. Трябва в много повече детайли да разгледаме Чардафон не като носител на странно прозвище, а като един изключително достоен, смел и все още неразбран мъж. И Недялка Шилева, 18-годишната девойка, която без грам колебания държи на върха на сабята Гаврил Кръстевич. Това са велики хора, на които трябва да благодарим днес за България."
Още в интервюто на Светлана Дичева с Лияна Панделиева в "Закуска на тревата".
