Съединението е автентичен порив отдолу в обществото, и напук на това, че царят, правителството на Каравелов и Великите сили бяха в голяма степен против, народът го извърши. Това казва Ерик Холзи в интервю за предаването „Нощен Хоризонт“.
Важно да се разбере, че за Русия е било неизгодно България да реализира своите най-важните национални амбиции, обяснява Ерик Холзи. - Че за Русия е било по-значимо да има спокойствие на Балканите, така че де да могат да се съсредоточат върху завладяването на Централна Азия.
Като цяло аз съм сред тези, които подкрепят убеждението, че 6 септември трябва да е основен празник на България, защото представлява обикновените българи, които работят обединени за постигането на национални амбиции, напук на външната съпротива и влияние. Това е прекрасен повод.
Защо имаме толкова малко велики дати в историята си? Смятам, че е комбинация от причини. По-специално, след националната катастрофа политическата нестабилност в България направи невъзможно реализирането на каквото и да било. Стамболийски например се опита цялостно да промени страната, но беше свален с преврат и убит. А след това Александър Цанков се опитваше да смаже опозицията на земеделците и комунистите. И пак, и пак, и пак когато някакви хора се опитат да постигнат нещо, други им пречат. Това продължава и след идването на комунизма.
Мнението ти за патриотизма у нас? По-добрата форма на патриотизма, тази която подкрепям както за Съединените щати, така и за моята втора родина България, е свързана с това моята страна да бъде по-богата, по-мирна, просперираща, да осигуря на децата добро образование и въздухът, който дишаме, да е по-чист. Този патриотизъм няма общо с властта, нито с това да чувстваш превъзходство над останалите, а с това да сме единни като нация, за да направим живота и държавата ни по-добра за всеки от нас.
В България има гласове, които твърдят, че сме колония – на Брюксел, на Европейския съюз например. Изглеждаме ли ти като колониална държава? България е член на Европейския съюз и нейният глас е равен на тези на другите. Смятам, че България несъмнено извлича огромни ползи от европейското си членство. Факт е, че с присъединяването към Евросъюза печелите много, но също така трябва да се откажете от някои неща. И истинският дебат е – да, добре, от какво да се откаже България, за да бъде част от него. Как е свързано това с ползите? Струва ли си? Ето това може да е истинска дискусия. Но просто да кажеш: ние сме колония, защото понякога трябва да направим нещо, което не искаме - за мен е инфантилна говорене.
Научният ми фокус винаги е бил върху 19-ти и 20-ти век, защото винаги съм се интересувал как се формира идентичността и как се формират нациите. И процесът на националното пробуждане на България ми изглеждаше завладяващ. Беше ми интересно да проследя как България се опитва да представя себе си в постосманския период.
Но в крайна сметка написах моята първа книга за Първото българско царство, отчасти защото смятах, че не е правилно от 30-те години досега да няма книга на тази тема на английски, която да е написана и за широката аудитория – вече 90 години, откакто Стивън Рънсиман написа книга за България. Според мен, Първото българско царство е интересно, защото за мен това е история за идентичността. Всички тези борби за приемането на християнството, дали да станем като византийците, или да не станем като тях, за това да позволим на славяните да влязат в държавния елит… Всичко това се свежда до въпроса каква е България, кои са българите, кой е допуснат в тази група и кой е оставен извън нея. И това преосмисля историята като изграждане на идентичност, защото тази идентичност съществува и днес. Доста забележително е идентичност като българската да съществува повече от хилядолетие.
Имате ли си любима историческа личност? Смятам, че Александър Стамболийски е завладяваща фигура – аз защитих магистърска степен и направих следдипломно проучване за неговата политическа идеология. Той е несъвършен и със сигурност е допускал грешки, но го намирам за много интересен.
И един въпрос за външната политика на твоята първа родина – Съединените щати, във втория мандат на Доналд Тръмп. Какво смяташ за този процес на изолационизъм? Да се нарече Америка изолационистка държава предполага някаква съгласувана идеология, набор от идеи за това каква трябва да бъде външната политика на Съединените щати. Не мисля, че нещата са точно такива. Доналд Тръмп няма съгласувана политика. Той много често променя мнението си, когато му изнася, или когато понякога му хрумват други идеи, просто на момента. Голяма част от политиката му се основава на популизъм. Този американски изолационизъм е много хаотичен и непоследователен, защото в основата му са емоции, или временни идеи. Предполагам, че в рамките на няколко години ще приключим с тази „Тръмп“-версия във външната политика.
Цялото интервю – в звуковия файл.
