Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как социалните мрежи вдъхнаха живот на зомбита - зайци, елени, катерици?

| Интервю
Снимка: Колаж: AI

Бързоразпространяващи се кадри на животни от Съединените щати, заразени с бързоразпространяващ се вирус, заляха това лято социалните мрежи отвъд Океана.



В края на август по темата се появиха и статии в превод на български език, заради които от екипа на "БНР - Проверка на факти" потърсихме коментар от експерт биолог и географ.

За разлика от тези на хората в чужбина, коментарите на онлайн потребителите у нас за тези публикации са предимно иронични, а малцина се питат възможно ли подобно нещо да се случи и в България.



За "зайци Франкенщайн", "демонични зайци" и "зайци зомби" първо писаха редица авторитетни чужди издания, сред които "Тайм", "Ню Йорк поуст" и "Дейли мейл". В последните дори откриваме статии, посетени на други болни представители на животинския свят - "елени мутанти" и "катерици зомбита", в които ту се обяснява, че има връзка между заболяванията, ту се отрича.

Освен подробности за случаите, онлайн изданията поместват и зловещо изглеждащи снимки, взети от постове в социалните мрежи, включително Reddit и X. Същите кадри са използвани и в материалите по темата, разпространени от наши информационни сайтове, които коректно цитират източниците, но на места се губят в превода.




Впечатление прави, че в повечето разработки са посочени интервюта с очевидци на "зайците с рога по лицето", населили се предимно във Форт Колинс, щата Колорадо.

"Приличат на черни бодли, на черни клечки за зъби, стърчащи около устата им. Миналата година видях друг заек със същите, но си мислех, че няма да преживее зимата. Е, върна се, а израстъците бяха пораснали!", споделя местна жителка, а нейна съседка добавя:
"Все едно са крастави или поне така изглеждат! Целите им муцунки са обрасли! Дали няма нещо, с което можем да им помогнем?"



Отговор на този въпроса дава Кара Ван Хуз - говорител на Службата за паркове и дива природа на Колорадо, според която не е необичайно да се видят заразени зайци с папиломавируса на Шоп през лятото, когато насекомите, разпространяващи вируса, са най-активни:

"Предава се чрез хапещи насекоми като бълхи, кърлежи или комари, чиито пик е през лятото. При ухапване те заразят зайците с този вирус и те започват да развиват подобни образувания по лицата си. Те може да изглеждат различно - малки, кръгли или конусовидни като пипала, рога или брадавици. А зайци има къде ли не из Колорадо - желани или не, та затова им се обръща внимание. Една снимка в социалните мрежи е достатъчна, за да наберат още по-голяма популярност", уточнява говорителят в интервю за местна медия, което от "БНР - Проверка на факти" поместваме в тази публикация с цел разяснения по темата.




"Не е нещо необичайно за Колорадо - случва се всяко лято и и ние в парка, и ветеринарите, с които работим, сме изненадани от този внезапен онлайн интерес от хората към тези зайци", изтъква Кара Ван Хуз.

Социалните мрежи ли вдъхват живот на "Frankenstein’ rabbits" - попитахме и управителя на "Зоопарк Бургас" Кръстьо Дъбов, както и дали именно заради сезона има бум на това заболяване:

"Факторите могат да бъдат много. Това може да бъде определена област, която има определени фактори, които подпомагат развитието на този вирус, а в съседната област това нещо вече въобще да не се появи. Проблемът е когато това нещо започне да разпространява от област в област. Тогава вече става пандемия и се спира прехвърлянето от една област в друга така, както в България стана с тревопасните, по-точно овцете".



"Ако има нещо такова, то веднага ще бъде ограничено, за да не става внос на всякакви такива от рода на зайците от Европа в Азия и обратното, което в момента не е факт. В социалните мрежи хора, които са по-податливи на такива неща, просто веднага "захапват" и казват: "О, там еди-какво си стана!" и то още повече, когато е съпровождано от някакви снимки, които не се знае до каква степен са достоверни", добави Кръстьо Дъбов, който е който е и преподавател по биология и география.

Ако приемем, че са, според Вас може ли да срещнем такива зайчета на Стария континент, включително и на наша територия?

"Вирусните заболявания са много специфични за определени региони. Тук ставаше дума за Америка, което е доста далече от Европа, с доста различнa флора и фауна, температури, климат и влажност. Вирусите се развиват при определени обстоятелства и не можем да кажем, че един вирус, който се развива, примерно, в Арктика ще бъде актуален и на Екватора. Развитието на един вирус, който ескалира и се получава нещо от рода на ситуацията с тези зайци, е благоприятствано от определени условия, които са създадени там", посочи експертът. 

"В повечето статии се казва, че самите зайци успяват да потиснат това нещо, което значи, че то е нещо временно, което с времето ще изчезне по принцип и няма да бъде актуално. Друг е въпросът, ако това нещо бъде пренесено на друг континент дали въобще то ще има базата и почвата за развитие в някакви такива стени, както е там, или просто ще бъде нещо мимолетно и ще изчезне", обясни биологът-географ.




Колко опасен е вирусът за зайците, зараени вече с него споделя и говорителят на Службата за паркове и дива природа на Колорадо:

"Те са предимно доброкачествени и тъй като това е вирус, зайците са способни да го победят, т.е. имунната им система да го преодолее, а израстъците може да намалеят или паднат. Вирусът може и да навреди на заека, ако има друго заболяване като го изостри или ако "рогата" се появят в чувствителни зони като очите или устата, което да възпрепядства храненето", пояснява Кара Ван Хуз, според която заболяването е заразно за някои домашни любимци, но не и за хората:

"Този конкретен щам на папиломавируса засяга само зайци, така че може да зарази зайче домашен любимец, ако го пуснете навън. Но този щам не се предава на кучета или хора. Различен е щамът на папиломавируса при елени или лосове, които могат да развият подобни неща по лицата си".


Връзка между кожните образувания по чифтокопитните животни и всеядните гризачи от семейство Катерицови, както и тези от семейство Зайцови правят и чужди, и наши онлайн медии, но броят им е значително по-малък от този на разработките, в които се уточняват разликите помежду им. 



Възможно ли е диво зайче да зарази питомно, попитахме и българския експерт:

"Tова няма как да стане по принцип, защото домашният любимец се предполага, че е домашен. Той няма как да излезе на полето и да има контакт с животно, за да пренесе този вирус. Това е едно на милион! Ако има нещо такова - има СЗО, има хора, които се занимават само с такива наблюдения, веднага това ще бъде алармирано, ще бъде публикувано и медиите ще гръмнат. И тогава вече, да речем, могат да се вземат някакви мерки, а така е едва ли не като "Извънземен кацна еди-къде-си" и хората го чакат - просто несериозно!"

"Не можем да кажем, че абсолютно всички вируси, които са по животни, могат да отидат по хора и обратното", посочи в коментар на някои публикации, които е срещнал по темата Кръстьо Дъбов, в част от които се казва, че и хората могат да се заразят. 

"Просто хората са наплашени от тази обстановката, която беше с коронавируса, който се предполагаше, но не е доказано, че е дошло от животни. Една такава масова психоза е много неприятна за обществото. В социалните мрежи винаги някой търси някаква сензация, с която да изпъкне и едно на пръв поглед безобидно, такова вирусно заболяване по някакви животни едва ли не започва да всява паника навсякъде, което не трябва да се получава. Ако има нещо такова, то има Световна здравна организация, има и европейска - те веднага ще излязат с някакво становище както е с птичия грип, с шарката по говедата и с чума по свинете. Неща, които биват, с после отшумяват. Някой се опитва да всели една такава психоза сред хората с тези "заешки проблеми", но мисля, че това не е чак такъв проблем за дискутиране и просто трябва рано или късно да заглъхне", каза още Дъбов.



Заболяването е открито през 30-те години на миналия век и кръстено на д-р Ричард Е. Шоп - професор в университета "Рокфелер", който открива болестта при дивите зайци, уточняват англоезичните информационни сайтове. 


Възможно е дори да е вдъхновило легендата за jackalope - митичното северноамериканско същество, което всъщност е заек с рога, изтъкват още те. Заради вероятна среща с него, по думите на говорителя на Службата за паркове и дива природа на щата Колорадо, тази година са се увеличили обажданията със запитвания към тях:

"Зачестиха обажданията след публикуването на първата статия по темата. Според мен хората са ги виждали и преди, но тогава не са им правили впечатление тези зайци. Заради социалните мрежи имаме повече сигнали от Северно Колорадо - не знам дали се дължи на увеличен брой зайци с вируса тази година. Май хората забелязват първо демоничните рога, а след това зайците, а ние се наслаждаваме на тяхната креативност с названията, които им дават. Не знам дали има нещо общо с митовете за Джакалопите, но този интерес е полезен - науката е забавна, природата е забавна и всичко, което го разпалва е добре", каза Кара Ван Хуз.

Кръстьо Дъбов - управител на Зоопарк Бургас

Природа, знание и животни вървят ръка за ръка и в "Зоопарк Бургас", до част от чиито обитатели, включително и зайчета, посетителите могат да се докоснат, тъй като са пуснати на свобода, т.е. обитават територията на зоокъта извън клетките.

"Да, това го имаме постоянно! Ние първо започнахме с пауните, които са около 15, след това се опитахме да направим контактна зона с всякакви видове зайци, но в един момент изтървахме, че те копаят дупки под оградата и сега в момента зоопарка ни е пълен с около 40 заека - рижави, шарени, бели, сиви, които щъкат из него", каза управителят му Кръстьо Дъбов:

"В същото време самите посетители минават край тях и ги галят, което е супер забавно. Имаме и токачки, а преди месец пуснахме 7-8 пуяка Червен бърбън (Bourbon Red), които са много красиви. Те също обикалят целия зоопарк и общуват с посетителите. Котета същоо имаме доста, които са любвеобилни"

"Общо взето целият зоопарк е пълен с животинки, които се движат във всякакви посоки и когато минавате не е задължително да видите само животните, които са зад бариера или в заграждения, а има много, които са свободно пуснати и общуват с нашите посетител, което е просто удоволствие"сподели още Кръстьо Дъбов, както и уточни, че на територията на парка живеят около 60-70 вида животни.

Зоопаркът приютява безвъзмездно и много наранени животни, пренасочени от различни фондации, включително и представители на дивата природа, които след пълното им възстановяване биват върнати обратно там.



"Всеки един вид е податлив на определени заболявания. Не можем да кажем, че едно заболяване не може от един вид да се пренесе на друг. Просто, ако за един вид е фатален, за другия той просто е преносител",
обясни управителят на Зоопарк Бургас, запитан как се справят те при случай на болно животно:

"Затова се взимат хигиенни мерки, примерно, не се смесват храните на две отделни волиери; не се смесват водите и всички тези пособия, които се прочистват на едната и на другата волиера, а всичко това се прави с отделни прибори, препарати и т.н. И се вземат мерки да не се разпространява, ако нещо въобще се получи такова.


"За да станем зоопарк сме минали определено обучение - знаем как да приемаме животни, знаем как да се грижим за тях. Имаме ветеринарна амбулатория, специалисти-доктори. По принцип всеки един зоопарк има карантинно помещение. Независимо какво е това животното, то първо минава през карантинното за период между 30 и 40 дни", обясни още експертът:

"През тези дни животното се обследва и ако е нужно му се прави някаква профилактика. Ако не е в кондиция, примерно, определено лечение му се назначава и тогава чак, след като са минали тези дни карантинно, животното може да влезе в зоопарка в другите клетки, където са другите от този род животни. Това е превантивна мярка, която всеки един зоопарк взима преди да вземе някакво животно. Другият вариант е, когато идва от друг зоопарк - то идва с ветеринарно-медицински сертификати т.е. с всичко обследвано. И въпреки всичко дори и такива животни минават пак през карантинно и тогава влизат. Ако има някакви такива аномалии, за 30-40 дни всичко това се проявява и ако животното не е окей да се присъедини към другите животни в зоопарка, то въобще не влиза вътре".


А преди броени дни на бял свят се появи най-новият обитател на Зоопарк Бургас - снежнобяла алпака.

"О, при нас винаги може да очаквате изненада! Даже имаме две животни, които са на стендбай, защото ние постепенно всеки месец обявяваме по едно животно. Ние се стремим да имаме такива животни, които ги няма в другите зоопаркове. Това е идеята - нашите посетители винаги да виждат нещо различно", каза още Кръстьо Дъбов: 

"Миналата година това бяха броненосците, които се оказа, че само в четири зоопарка в Европа съществуват. Ние сме петия, а когато ги взехме не знаехме, че е чак такава сензацията. По същия начин сме с тамарините - имаме най-голямата колекция в България! Тамарините са маймунки, които са около една педя големи, а след около месец ще представим един нов вид тамарин, който до момента в България не е виждан".

"Нашата идея е нашите посетители, когато идват от далече, първото нещо, което да им представим в нашия зоопарк, да е преживяване, което не могат да получат в друг зоопарк. Това при нас са контактните зони, в които срещу допълнително заплащане посетителите могат да влязат при животните, да общуват с тях, да ги галят, да си правят снимки и да стане нещо незабравимо", посочи управителят на Зоопарк Бургас, както и напомни, че:

"Общуването с животно изисква да има една предварителна информация как да се държи човекът, така че от него да изпитат удоволствие всички, включително и животните!"

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Информацията, поместена в статиите на български медии и онлайн издания за споменатите в този материал заболели животни - зайчета, еленчета и катерички, е ВЯРНА, но публикувана под ПОДВЕЖДАЩИ с оценка заглавия с цел генериране на по-голям интерес от обществото, които обаче е редно да отчетем, че често са буквално преведени от чуждоезичните издания,  коректно цитирани като първоизточници.

За привличане на вниманието им са използвани и генерирани с изкуствен интелект изображения, които обаче са МАНИПУЛАТИВНИ, тъй като създават усещане за приближаваща нова пандемия от болест, разпространяваща се сред животните, което може да бъде възприето и като игра със страховете на хората.

На малко места се наблюдава НЕВЯРНО преведена информация, макар да е изцяло копирана от едно в друго издание. Липсва обаче, коментар от експерти по темата, които да разсеят евентуално породили се съмнения у читателите. 

------------------

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bgДруги материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck



По публикацията работи: Екип на БНР

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна