В Норвегия днес е втория ден от провеждащите се в страната парламентарни избори.
Вотът е белязан от геополитически въпроси, сред които заплахите за налагането на мита от американския президент Доналд Тръмп и войната в Украйна.
Скандинавската страна е член на НАТО, граничи с Русия в Арктика, а икономиката ѝ е силно зависима от износа, така че геополитическите сътресения могат да ѝ окажат сериозно влияние.
Преднина според проучванията имат управляващите от Работническата партия на премиера Йонас Гар Стьоре.
Място в 169-местния Стортинг - парламентът в Норвегия ,се очаква да намерят поне девет партии, сочат прогнозите. Основният сблъсък е между лявоцентристкия блок, воден от управляващата Работническа партия на премиера Йонас Гар Стьоре и десноцентристкия блок, доминиран от популистката Прогресивна партия на бившата министърка по миграцията Силви Листхауг и дясноцентристката Консервативна партия с лидер бившият премиер Ерна Солберг.
Според наблюдатели глобалната несигурност може да тласне избирателите към подкрепа за възприеманото като стабилно на настоящо правителство.
Потенциал да наклонят везните имат и вътрешни за Норвегия теми като високите разходи за живот, здравеопазването и данъчната политика. Именно върху тези въпроси бе и фокусирана голяма част от предизборната кампания. Една от темите, която разделя двата политически лагера, е идеята за премахване на данъка върху богатството. Налогът е в размер от 1,1% върху активи над 1,76 млн. крони или около 150 хил. евро и е един от стълбовете на норвежката политика.
Първите прогнозни резултати се очакват тази вечер след 22 часа българско време, когато ще затворят последните избирателни секции в Норвегия.
