Чуй новината: Данни от Евростат показват, че 18.7% от българите не могат да си позволят меню с месо и риба през ден. По този показател се наблюдава известно подобрение, тъй като при влизането на страната ни в ЕС 60% от населението не е имало тази възможност.
Излиза ли по-скъпо да се храним здравословно и пълноценно?
Богомил Николов, директор на асоциация "Активни потребители", обясни пред БНР, че не може храната да е направена от съставки, които не са известни на потребителите.
"Ако ви върна назад 10-15 години, тези имитиращи продукти беше задължително да се обозначават по определен начин, за да не бъдем подвеждани.
Научихме, че за първите шест месеца сме изяли над 6 хиляди тона имитиращи млечни продукти. Не съм виждал такива обозначения от години".
Тези продукти често се добавят към други, за да не се налага да бъдат обозначавани, добави той.
Директорът на асоциация "Активни потребители" обясни, че до определена степен сами можем да различим какво е качеството на даден продукт, но съществуват и тестове. Те обаче са много скъпи. По тази причина асоциацията се фокусира върху изясняването на най-проблемните аспекти - например появата на имитиращи продукти, които се предлагат като сирене.
Стандартът БДС от много години не е задължителен, разясни още Николов.
Все повече хора осъзнават огромното значение на здравословното хранене, отчете обаче директорът на асоциация "Активни потребители".
