Емблематичният текст на Жан Жьоне “Слугините”, който е може би най-играната пиеса на френския писател, драматург, поет и есеист, известен със сюрреалистичните си драми, предлага една игра на идентичности. Вдъхновена от реален случай, историята за двете слугини, които планират убийството на своята господарка, и до днес вълнува зрителите. От една страна, със силната си криминална интрига, от друга – с политическите конотации и прозренията си за човешката природа и нуждата ѝ от вечната игра на жертва и агресор.
В постановката на Врачанския драматично-куклен театър двете теми звучат силно и интригуващо под режисурата на Крис Шарков. “Слугините” говори за непрестанната битка на човека със самия себе си. В света, който Жьоне изгражда, няма конкретен реализъм, но е захранен от него. Поетиката на спектакъла се състои именно в съжителството между реалното и фикционалното.
Какво се случва, когато врагът ни се намира в нас самите, а идентичността, която заемаме в обществото, зависи от социалната ни позиция? Защо една от големите теми в изкуството продължава да бъде кризата на идентичността и в какво се състои битуването ни в постоянната фикция, която си създаваме? Настина ли ние сме и слугите, и господарите в собствения си живот?
Крис Шарков отговаря в звуковия файл.
В спектакъла участват актрисите Велина Георгиева, София Джустрова и Емона Илиева. Сценографията и костюми са на Никол Трендафилова, а музиката е дело на Емилиян Гацов – Елби.
Снимки – Врачански драматично-куклен театър
