Наградата за литературен превод "Виктор Пасков", създадена от Мари Врина-Николов и Къща за литература и превод, в партньорство с Магистърска програма "Преводач-редактор" на Софийския университет, беше връчена за първи път на 10 септември. Церемонията по награждаването беше съчетана с дискусия, в която участваха преводачите на петте книги от краткия списък. Стефан Русинов влезе в ролята на модератор на разговора, посветен на трудностите и особеностите на преводаческия труд, на видимостта на литературните преводачи и бъдещето на превода.
Денис Коробко беше отличен с наградата "Виктор Пасков" в пилотното издание на конкурса за превода си на сборника разкази от Сергей Лебедев – "Титан".
За мисията зад наградата "Виктор Пасков", за приноса на преводачите към родния език и българското културно пространство, за видимостта на професията – разговор в "Нашият ден" с Мари Врина, преводачка от български на френски език, и с Юлия Рафаилович, директор на фондация "Следваща страница" и Къщата за литература и превод.
Наградата за превод "Виктор Пасков" обхваща издадени през предходните две години художествени литературни произведения в проза в превод на български език. В конкурса могат да участват преводи от всеки език освен английски. Моделът на конкурса е привнесен от Франция, където Мари Врина организира връчването на подобна награда за превод.
По думите на Рафаилович няма книга в конкурса, която да не е била прочетена в превод и в оригинал. Предизвикателство е било да намерят подходящи оценители за всеки един от преводите, владеещи съответния език.
Рафаилович подчертава, че на преводачите дължим голяма част от богатството на езика, защото те го захранват чрез превод.
Според Мари Врина преводачът става все по-видим – във Франция, а в последните години и в България. Например много издателства вече поставят името на преводача на корицата. Някои "моралистични гласове", по думите на Врина, казват, че преводачът трябва да е в сянка, да не търси слава.
"Това не е търсене на слава, а легитимно признание за тази работа", заявява тя.
Рафаилович разказва за проведената дискусия с петимата номинирани в краткия списък: "Ние смятаме всеки от тях по някакъв начин за победител. Не искахме да изолираме победителя – а напротив."
Още за лингвистичната граница на литературата, за изкуствения интелект и бъдещето на книгоиздаването – чуйте в звуковия файл:
