Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Инж. Велизар Стоилов: България до 1999 година не е отпечатвала сама банкнотите си

| Интервю
Снимката е илюстративна.
Снимка: БГНЕС

"Много хора предполагам не знаят, че България до 1999 година не е отпечатвала сама банкнотите си, което не говори добре за репутацията на една държава, но така или иначе до 1944 година са печатани банкнотите в Мюнхен, в Германия, а след 1945 година започва печатането на нов вид банкноти в Москва и след 1990 година отново в печатницата в Мюнхен се печатаха банкнотите, но интересното е това, че по време на хиперинфлацията, която се породи след 1995-1996 година, особено 1996 година, началото на 1997 година, правителството на СДС, което дойде на власт в началото на 1997 година, още временното правителство на Софиянски взе решение 1000 лева да са една германска марка и с това се сложи началото на подготовката за деноминацията". Това обясни пред БНР инж. Велизар Стоилов, един от откривателите на чушкопека, бивш заместник-кмет на София и носител на Народен орден на труда:

"Българска народна банка не е имала печатница до този момент. През 1994 година взима решение Управителният съвет да се прави печатница, но това е само едно решение и се прави един цех за бандерол, но след като новото ръководство на БНБ през юни 1997 година, в което участвах и аз и близо шест години и половина ръководеше банката, направихме печатница, която и до ден днешен се гордеем с нея, че е една от най-добрите в Европа, може би и в света, защото е с последна модификация на машини от швейцарско-немския консорциум". 

"След като вече 26 години тези банкноти са в действие, съм сигурен, че много хора не знаят и сега, ако ги питат кой е изобразен на петте лева, няма да знаят. На единия лев кой беше изобразен, не знаят", добави в интервю за предаването "Радиоточка" по програма "Хоризонт" носителят на Народен орден на труда.

Инж. Велизар Стоилов, който е един от откривателите на чушкопека, разказа:

"Чушкопекът възникна на база на това, че през средата на 70-те години по магазините нямаше стоки за широко потребление, както се казваха за бита. Излезе едно постановление на правителството, с което задължиха заводите, предприятията да произвеждат стоки за широко потребление минимум толкова, колкото е Фонд работна заплата на самото предприятие". 
Цялото интервю с инж. Велизар Стоилов можете да чуете от звуковия файл.
По публикацията работи: Недит Георгиева

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени