Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
17 септември е един прекрасен ден, в който отбелязваме деня на нашата столица. От съвременна гледна точка, това е един градски празник и време да се вгледаме в мястото, където живеем, но от гледна точка на историята и археологията, това един повод да си припомним колко древна е нашата София, казва Тодор Чобанов - историк и археолог.
“София е толкова древна, че дори един специалист археолог, като мен, трудно може да си даде сметка колко много време е изминало от появата на първите уседнали жители в края на VII в. до днес. Това е огромен период от време, през който градът се е променял - идвали са различни хора, случвали са се различни събития.
В днешния ден, който е облечен в красивата християнска символика на непреходните ценности на доброто, ние се обръщаме назад и благодарим мислено на тези хора, които са направили нашия град възможен”, коментира пред Радио София Тодор Чобанов.
По думите му, много малко хора знаят, че столицата ни е един от малкото градове по света, кръстен на християнски храм - става дума за храма “Света София” в Константинопол, който става еталон за всички православни храмове.
В ранното християнство този храм е централен символ и в определен период - около VI век сл. Хр., това име е давано на най-големите и представителни императорски храмове в Римската империя. Храмове с това име е имало във всички големи градове. “Нашият храм е част от една огромна верига, която е опасвала земите на източното християнство. Имаме също и уникална приемственост, невидима за окото, с Римската епоха. Хората, които са планирали града най-напред такъв, какъвто го познаваме, със същите улици, които буквално “стъпват” върху техните римски аналози, хората са го направили като част от планирането на римска Сердика в I век.
Ние сме наследили от тях освен трасетата и посоките на улиците, и някои форми на функционална приемственост. Там, където днес е Министерски съвет, там 2000 години преди тях, почти на същото място, е работило градското събрание”, разказа още Тодор Чобанов.
Храмовият квартал (място с много храмове на различни езически богове) пък е бил на мястото, където днес са храмовете на световните религии - църквата “Св. Неделя”, джамията и синагогата.София е преживяла и много големи земетресения, като има данни и за унищожаващи, големи земетресения, като това от XI век, което е повредило църквата “Св. София” както и голямото земетресение от средата на ХIХ век, което буквално събаря големите сгради в града.
Тодор Чобанов разказа също, че по писмените сведения, които археолозите намират, разбират че проблемите на древните обитатели на града, не се различават съществено със съвременните проблеми на града. Такъв е проблемът с градските водопроводи, тема, която е занимавала първенците непрекъснато и по надписи върху камък се виждат усилията на градската управа да се осигури чиста вода на софиянци. Друг съществен проблем е бил опазването на града от чужди нашественици.
Въпреки всички проблеми обаче градът винаги е процъфтявал и заради местоположението си, и заради това, че по тези земи са били най-богатите римски провинции, а града има важна стратегическа роля, която е и сред най-важните му характеристики.
Още за миналото на София чуйте в разговора на Божидар Янев в звуковия файл.
