Никола Цолов с родителите си – баща му Димитър и майка му Мирослава
Снимка: БНР
Днес всички знаят името му. Никола Цолов е символ на новата вълна в българския спорт - момчето, което проби в един от най-престижните и скъпи спортове в света. Той доказа, че притежава невероятен талант, неподражаема бързина и характер на истински боец. От вчера Никола е с една крачка по-близо до голямата си мечта - Формула 1. След официалното потвърждение, че ще кара във Формула 2 през сезон 2026 с отбора на Campos Racing, светът отново обърна поглед към България.
Но преди България и светът да научат за него, зад всяка негова обиколка, всяка победа и всяка сълза на радост или разочарование стои семейството му. Баща му Димитър е човекът, който първи го качва в картинг и който до днес е до него на пистата - винаги съсредоточен и борбен. А майка му Мирослава е неговата опора в сянка - жената, която поема тревогите, жертвите и безсънните нощи.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Това е един дълъг, многогодишен процес. Беше обмислено да се случи по-рано, но вярвам, че няма нищо случайно. Може би ако беше влязъл по-рано във Формула 2, нямаше да е с „Ред Бул“, нямаше да има това развитие, което се случи тази година. Всяко нещо си идва с времето и на точното място. Ние много се вълнуваме, радваме се, но някак нямаме време да се отпуснем и да го преживеем по най-хубавия начин, защото веднага идва следващото събитие, после следващото… Вече започваме да мислим за следващата година - как ще се организират всички неща, които ни предстоят. Радостта ни е голяма, но признавам си - нямаме време да я изживеем“, сподели специално за БНР Мирослава Цолова.
„Ние избрахме да го подкрепим и да тръгнем по този път. Честно казано, не знаехме в какво се впускаме, но това не ни спря и не ни отказа да вярваме, че ще се справим. Чухме много мнения и критики - че няма да успеем, че това са твърде много пари. Да, така е. Но, слава Богу, успяхме да осигурим бъдещето му до този момент. Зад нас стоят хора и компании, които вярват в него - защото е българин, защото е единствен в този спорт, защото вярват, че България заслужава такъв човек. А на нас като семейство това ни коства много. Аз трябваше да напусна работата си, да тръгна по пътищата, без да знам къде отивам, без да разбирам от този спорт, без да владея език. Постепенно свикнах. Разделихме семейството на две, да не кажа на три - дъщеря ми порасна и се отдели. С нея се виждаме веднъж-два пъти в годината. Не е най-приятното нито за нея, нито за мен, но се справяме. Със съпруга ми също сме разделени през по-голямата част от времето. По състезанията сме заедно, но това не е като да прекараш приятно и романтично семейно време - ние сме като на работа, защото постоянно има какво да се прави. Но това беше нашият избор и ако трябва да се върна назад - пак бих го направила“, разказва още майката на Никола.
„Не изпитвам страх. Честно казано, повече ме беше страх, когато караше картинг. Сега скоростта е по-висока, но ми изглежда по-безопасно. По-скоро се страхувам от ситуации на пистата - някой да не прекрати състезанието му, както вече се е случвало, или той сам да не допусне грешка. Гледам състезанията му, но предпочитам да съм сама. Пускам телевизията на телефона и следя паралелно със стрийма, защото там темпото е по-различно, но винаги съм с него. Искам той да се наслаждава на това, което прави, защото вярваме, че ако не вършиш нещо с удоволствие, няма как да стигнеш до върха. Желанието ми е догодина да се изкефи максимално на новата кола, на новия екип, да намери най-добрия начин да се сработи с тях. Пожелавам му да започне да ми дава по-бърза обратна връзка, за да могат инженерите по-лесно да настроят колата спрямо него. Ще бъде натоварено, но трябва да издържи - защото автомобилният спорт за нас вече е начин на живот“, завършва Мирослава Цолова.