7
Читалищата – тези самобитни духовни пристани на България, каквито няма никъде по света – пазители на паметта, културата и традициите, но и мост към бъдещето, към младите поколения, към онова непрекъснато търсене на светлина и знание.
С Павлина Русева разказваме за силата на словото, за културните съкровища и за живия дух на общността, който продължава да вдъхновява вече повече от век и половина.
На 19.09.2025 г. Народно читалище "Просвета 1925 – Мездра" ще чества своята 100-годишнина. От основаването му на 11 октомври 1925 г. като "Ученолюбиво дружество и Читалище "Просвета", то се превръща в средище на знание, култура и духовност. В продължение на век читалището е онова самобитно пристанище на българския дух – място, което събира хора от различни поколения, за да пазят традициите, да създават изкуство и да предават светлина на бъдещето.
През годините "Просвета 1925" се утвърждава като културен център с богата дейност: библиотека с над 52 000 тома, фолклорни ансамбли, школи по музика, слово и изкуства, клубове за литература, краезнание и читателски инициативи. От неговата сцена тръгват десетки фестивали и концерти, създават се традиции, които обогатяват живота в града и региона. Неслучайно фолклорният ансамбъл "Мездра" е наричан „лицето, сърцето и душата“ на читалището.
Днес за библиотеката в читалището се грижат Павлина Русева и Величка Христова.
Павлина Русева е родена в Мездра, завършила Държавния библиотекарски институт в София, отдадена дълги години на работата си като библиотекар. Тя е не само пазител на книжния фонд и вдъхновител на младите читатели, но и секретар на Литературния клуб "Христо Ботев" към читалището – общност, която създава и съхранява литературното слово в града. Русева е човек, който съчетава любовта към книгите с отдаденост на културната мисия на читалището.
Ето какво сподели тя за БНР:
"През 1925 г. 34 души – търговци, адвокати и учители – полагат основите на читалището. Още тогава се създават не само настоятелство и контролни органи, а и „просветителна“ и „увеселителна“ комисия. Самодейният театър стартира през 1927 г. с постановката "Службогонци" от Иван Вазов, първоначално с изцяло мъжки състав.
През десетилетията читалището разширява дейността си – хорове, духов оркестър, танцов състав, кино, литературен кръжок, музикална школа, курсове по езици и изобразително изкуство. През 1975 г. е удостоено с орден "Кирил и Методий" І степен. След демократичните промени през 1991 г. възстановява историческото си име "Просвета".
Екипът работи активно с деца и млади хора – танцови и певчески школи, школа по художествено слово, летни арт-работилници, „Бавно лято“ в библиотеката. Библиотечният фонд вече надхвърля 50 000 тома, а нови български книги се купуват всеки месец благодарение на дарители".
"Не мислим, че отиваме просто на работа – това е призвание. Целта ни е да пазим фолклора, но и да намерим съвременен облик, за да привличаме децата, допълни още Русева.
Инж. Делян Дамяновски, дългогодишен приятел на читалището, е инициатор на литературния конкурс "Жената, майка и любима" и на изложби на местни художници.
"Читалището ме направи това, което съм. Първата ми книжка беше от неговата библиотека и няма да забравя този момент".
Днес "Просвета 1925" е единственият културен център в Мездра, който обединява хора от всички възрасти и социални групи. Фолклорните ансамбли пътуват на фестивали в страната и чужбина, а децата рецитират Ботев и Вазов и печелят награди.
"Така се поддържа искрата, запалена преди 100 години, обобщи Павлина Русева.
Още по темата в интервюто на Станислава Пирчева с Павлина Русева за "Нощен Хоризонт".
