3
Това е четвъртата поред изложба на нашата сънародничка. Преди време младата художничка е правила две изложби в България, а сега за втори път показва творбите си в белгийската столица.
По професия Елица Минчева е юрист. От 14 години гради кариера в Европейските институции. Разказва, че още като студентка, житейските пътища я отвели от Париж в Брюксел.
"Живея в Брюксел от 2007 година. Много исках да работя за Европейските институции. Следвала съм право във Франция. Имах големия шанс да спечеля конкурс за Европейските институции и от 2011 година работя в Европейската комисия. Всъщност, дойдох в Белгия, за да следвам магистратура", казва нашата сънародничка.
Елица Минчева разказва, че започнала да рисува още като дете, когато двете й хобита - пеенето и рисуването се борели за надмощие и поглъщали цялото й свободно време. Сега рисува за отмора. Казва, че стативът, четките и боите са нейният оазис за релаксация.
"Като дете много обичах да рисувам. Не с акварел, защото той не ми беше познат като техника. Обичах да рисувам, особено в гимназията, повече с моливи. Като започнах да уча право, нямах никакво време да рисувам. Имам и друго хоби, каето е пеенето. В младите си години залагах повече на пеенето, а рисуването си беше само за отмора. По време на ковид пандемията една приятелка ми показа как рисува с акварел. Пробвах и много се влюбих в тази техника, защото е много ефирна. Рисува се много бързо с акварела и някак си е много логична техника. И много вълшебна, защото работиш с водата, с пигментите, които в крайна сметка си имат своя логика и в един момент ти просто си сътрудничиш с тях. Резултатът не винаги можеш да го контролираш, което за мен е идеално, защото всеки акварел е различен.
Не можеш да рисуваш два еднакви акварела. Винаги ще има някаква разлика, защото не можеш да напълно да контролираш взаимодействието между водата и пигментите. За мен това е много вълшебно", казва художничката.
Кои са темите, които я вълнуват?
"Много обичам да рисувам нещата, които обичам - храни, плодове или сладки неща, кафе, кафеварки, неща, които ми носят удоволствие в ежедневието, цветя, птички. Това са ми любимите обекти за рисуване", споделя Елица.
В мъгливия и често дъждовен Брюксел какво я вдъхновява? Какво провокира творческата й душа?
"Брюксел, въпреки че е много сив и дъждовен град, пролетният сезон много често е доста слънчев и красив. В моя квартал има изключително много цветя. Природата е много разнообразна. Това ме вдъхнови да рисувам цъфнали дървета, клончета, цветя. Аз живея до квартала "Птича песен" и това ме вдъхновява да рисувам птички.
Обичам да рисувам неща, които са мили, нежни и дават усещане за уют. Топлина - това е усещането, което искам да предам с акварелите."
Въпреки че има натрупан опит с изложби и в България, и в Белгия, Елица Минчева казва, че все още й е трудно да прецени къде са по-големи шасовете за един млад автор - да пробие и да се наложи в артистичните среди.
"За мен почти няма разлика, защото хората, които имат интерес към моя тип акварели - малки формати, доста леки, не са тежки професионални акварели с комплексни и сложни сюжети, смятам, че отношението е едно и също. Много отворено и с интерес към нещата, които представям. Доколко е по-лесно да се пробие като творец? В началото много си говорех с акварелисти от България и смятам, че са много отворени към нови акварелисти, дори и да са аматьори като мен. Има една страница във фейсбук "Акварелисти и ценители" и там се запознах с художници, с които и до ден днешен сме приятели. Всеки, който нарисува акварел, може да го качи и получава коментари, подкрепа. Много топло общество, което в началото много ме насърчаваше и вдъхновяваше. Аз не продавам системно акварелите си, така че ми е трудно да кажа, до каква степен може да си успешен акварелист с продаваемо изкуство, да сравня България и Белгия", казва Елица Минчева.
Знаем, че Белгия е страната с най-голям пазар за съвременно изкуство. Хората се интересуат, ходят да гледат изложби. Позволяват си да купуват малки формати. Дали обаче един акварелист може да се издържа от изкуството си?
"Моят опит показва, че и в България, и в Белгия акварелист може да се издържа от изкуството си, но ако дава и уроци, защото продажбата на картини не може да носи постоянен и стабилен доход. По - скоро да се дават уроци на деца, на възрастни. Това може да носи по - стабилен доход, но аз не се занимавам с това. Аз съм все още ученик на акварелистите, отколкото да давам уроци."
Елица Минчева е доста смела в мечтите си и не изключва вероятността един ден изкуството да измести правото и рисуването - от хоби, да стане основната й професия.
"На моменти си мечтая за това, но....Не го изключвам напълно, но засега не виждам да води до стабилен финансов доход. Не ми се струва реалистично в момента, но бих искала да опитам на по-късен етап", казва в края на разговора нашата сънародничка.
Още в интервюто на Даниела Големинова с Елица Минчева за "Закуска на тревата".
