Най-вероятно пак от Америка и не - не сме готови, гласят спонтанните отговори на тези въпроси. Но дали е така?
Защо от Америка? Заради търговската политика на Тръмп и опитите му да постави под контрол Федералния резерв, който тази седмица намали лихвите си за първи път от декември миналата година.
Бившият управител на Европейската централна банка Марио Драги предупреди междувременно, че Европа изостава в конкуренцията със Съединените щати и Китай по икономически ръст и инвестиции и няма политическа воля за спешни мерки.
Интервю с Франческо Пападия от института "Брюгел":
Поглед към международните пазари ще покаже ръст на цените на акциите - и в Съединените щати, и на европейските борси. Но знак ли е това, че икономиката се представя добре? Искреният отговор е "не". Пазарите винаги първи намират възможностите във времена на криза. Политиците - а техните решения рефлектират директно върху нас, не са толкова бързи и предприемчиви, нито с толкова дълъг хоризонт на решенията. Институтът "Брюгел" изготви доклад за европейските финансови министри с препоръки как европейската икономика може да се представя по-добре. За изводите от документа разказва Франческо Пападия от брюкселския институт:
Европейската икономика и специално икономиката на еврозоната е солидна, но не е високопроизводителна. Докладът представя две важни концепции, които могат да се обобщят в две думи - интеграция и иновация. Европа изпитва огромна нужда и от двете.
Има редица инициативи, но не са достатъчни. Ще дам пример с отбраната. Там трябва и може да се направи много повече от това, което виждаме в момента. С течение на времето ще има напредък и можем да очакваме, че ще се запълни празнината между това, което е необходимо, и това, което вече е направено. Засега обаче това е по-скоро надежда, отколкото реалност.
Изводите от речта на Марио Драги или Супер Марио, както го наричат във финансовите среди, обаче са плашещи - Европа не може да устои на конкуренцията на Съединените щати и Китай, и то в ситуация, когато Русия води брутална пълномащабна война срещу Украйна на европейския континент.
Моят прочит на посланието на Драги е, че той вижда по-скоро един дългосрочен проблем за Европа. Не криза. Не внезапна криза, а бавен упадък на европейската икономика. Затова говори за необходимостта от структурни мерки срещу тази дългосрочна слабост на европейската икономика.
По отношение на перспективата за криза, има някои опасности. Мисля, че те идват по-скоро на геополитическия фронт, отколкото на вътрешния. Разбира се, вътрешно имаме проблеми. Един от тях е дългът. Той е доста голям. Другият проблем е политически - трудностите при справянето с популистките десни сили.
Според мен това са проблеми, които потенциално биха могли да доведат до криза. Не бих казал, че има голяма вероятност за криза заради политическата поляризация. Не съм толкова уверен, когато говорим за геополитическата ситуация. Естествено тук имам предвид войната срещу Украйна, "различното" отношение на Съединените щати към техните съюзници, включително Европа. Също така визирам постоянния проблем с Близкия изток - Израел и Палестина. Това, според мен, са най-вероятните възможни причини за бъдеща криза.
А възможно ли е тя да настъпи заради затруднения при енергийните доставки, питам Франческо Пападия, според когото Европа трябва да направи по-решителни стъпки в диверсификацията на енергийните си ресурси и по-ефективното им потребление като цяло. Русия се задъхва на петролния пазар - не достатъчно, за да прекрати жестоката си военна агресия срещу Украйна, но това води и до промени на световния пазар.
ОПЕК и по-специално Саудитска Арабия остават балансьорите на петролния пазар. Разбира се, Русия също е важна. Трябва да отбележим, че Съединените щати направиха много, за да станат независими от близкоизточния петрол, но Саудитска Арабия също остава много важна. И тук има връзка с това, което се случва между Израел и Палестина, и неотдавнашната израелска атака срещу представители на Хамас.
Тази усложнена ситуация може да се отрази върху цените на петрола и върху поведението на Саудитска Арабия. Засега не виждам непосредствен риск, но потенциална опасност винаги има. Зависимостта на Европа от внос на петрол и природен газ е слабост, която все още не е отстранена.
И ако се върнем към рецептата, която институтът "Брюгел" предлага за ускоряване на икономиката на Европа с ключови думи "интеграция" и "иновация", докъде стигна завършването на капиталовия съюз в Европа и инициативата за съюз за спестявания и инвестиции, която трябва да позволи на повече компании да наберат ресурс през фондовата борса?
Не е сега моментът за съюз на капиталовите пазари. Това трябваше да се случи преди десет години. Постигнат е известен напредък (не съм от хората, които отричат, че има такъв), но ще повторя - Европа се движи напред, но не прави достатъчно. Това важи и за капиталовия съюз.
Фактът, че трябва да се връщаме към този проект и да търсим варианти да ускорим завършването му, показва, че сме се забавили с цяло десетилетие. Продължават опитите проектът да бъде спрян или поне забавен. Надеждата е, че в крайна сметка съпротивата, която идва основно на национално ниво, ще бъде преодоляна.
С което идва още една голяма слабост на Европа - скоростта, с която постига съгласие и взема решение. Не е ли това огромен препъни камък пред опита да се конкурираме със Съединените щати и Китай?
Скоростта, с която Съединените щати или Китай могат да действат в сравнение с предпазливостта, благоразумието или мудността на Европа, кара някои да твърдят, че една автокрация като Китай, в каквато могат да се превърнат Съединените щати, е по-ефикасна в справянето с икономическите проблеми.
Да, автокрациите са много по-бързи във вземането на решения, но имат големи трудности при поправянето на грешките. Ще дам пример с Китай, където дълги години се налагаше на семействата да имат само едно дете. Това е катастрофална политика. Вижте колко сериозни демографски проблеми има в Китай сега.
Така че, бих казал, че Европа трябва да бъде по-бърза, но разбира се, тя има способността да коригира грешки, които може би другите нямат. Погледнете например митническата политика на Съединените щати. Разбира се, предстои да видим ефекта от нея. Тя бе приложена много бързо, но е напълно погрешна. Цената ще бъде платена преди всичко от американците.
… но и от европейците. Глобалният икономически модел се променя, а с Франческо Пападия оставаме с надеждата, че освен смелост, в Европа ще се прояви и мъдрост.
