Георги Донков, журналист в "Журито", и Александър Куманов от "Фондация 42" започват нов медиен проект, в който 36 седмици, всеки вторник в каналите на Форум КЛЮЧ в Youtube и Facebook ще говорят за основните ценности на ЕС, погледнати през актуални проблеми: политика, медии, съдебна система, демокрация, диктатура, война и мир, култура и изкуство, пари, бизнес, гражданско общество.
Според събеседниците държавата трябва винаги да е с главно "Д", трябва да е силна, стабилна, да изпълнява функциите си и да се грижи за гражданите – които всъщност я издържат. Ние сме тези, които назначаваме политиците на работа. Те се явяват на интервю. И ако не се справят – както в частна компания, би трябвало да ги освободим. Но ние ги назначаваме отново и отново въпреки провалите.
Говорим за Делян Пеевски. Той също иска да бъде с главно "Д", но всъщност е с много малко "д“. Постоянно ни казва: "Аз ще спася", "Аз ще направя", "Аз за народа", а в същото време държавата се превърна в "временно изпълняваща длъжността" България, коментират Георги Донков и Александър Куманов.
"Работя с млади хора от 20–25 години. Те са прагматични, способни, граждани на света. Говорят езици, имат умения, но държавата с главно "Д" в този си вид им е далечна.
Някои приемат каузите присърце, други – не. Има два свята. Едни протестират, други забиват коли в автобуси. И двата съществуват, но само единият има шанс да направи промяна."
"Когато не гласуваш, когато не изразиш воля – някой друг го прави вместо теб. Това се опитваме да обясним на младите. Протестът не е отживелица. Той е инструмент. И дори да не сме съгласни с протестиращите, не бива да им отнемаме правото да бъдат несъгласни."
"Прокуратурата не е там, за да вкарва хора в затвора. Тя трябва да търси истината. Съдът – да я отсъди. Но когато журналисти като Полина Паунова показват, че по дела като тези на Благомир Коцев и Барбутов не е свършено нищо, а съдии си правят отводи заради обществен натиск, логиката се обръща.
Това е дълбоката държава – когато институциите служат не на закона, а на "този или онзи"."
"Ние сме държавата на спасителите. Всеки нов цикъл носи нов "гарант". Но защо обществото непрекъснато търси спасител?
Защото 45 години преди 1989-а ни научиха, че някой друг върши работата. "Дават ми заплата", "Дадоха ми апартамент" – това мислене още е живо. А политиците говорят в първо лице единствено число: "Аз ще направя“, "Аз съм гарантът".
Но ние ги избираме. Ние ги назначаваме. И от нас зависи всичко."
"Ако в училище не се обяснява какво значи държава, какво е обществен договор, защо живеем заедно, после е трудно да се променят нагласите. Гражданското образование се появява късно, когато хормоните са по-силни от разума. А после – спасителите идват и си отиват, но отговорността остава наша."
"Медиите предпочитат престрелки между политици, вместо да обясняват кой е Делян Пеевски. Завладяването на медиите започна преди 20 години. Хората спират да гледат телевизия заради криминалната хроника и скандалите, които се представят като единствените събития."
"Новините започват с битови инциденти и ги държат 15–18 минути. В нормалните държави това е в края на емисиите. На кого е изгодно? На управляващите. Народ под напрежение се управлява лесно.
Медиите се съобразяват с властта. Първоначално това беше касово, продаваше се. А сега води до отвращение, негледане, неслушане, неинформиране."
"Когато хората губят доверие, намират си свои новини. В TikTok, а там е Радостин Василев, там са инфлуенсъри, там е и Златко Баретата.
Нашата цел – с този проект и с предишни – е да създаваме алтернативни къщички на информация. Хората да могат да намерят нещо за себе си в тях. И тези къщички – според нашата ценностна система – да бъдат в правилната посока."
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
