Членовете на комитет „Родолюбие” за поредна година направиха възстановка на събитията, случили се броени дни след обявяването на независимостта. На 27 септември 1908 г. цар Фердинанд пристига в Пловдив и минава през специална арка, издигната до Венния клуб, за да прочете манифеста. В ролята на царя влезе Сава Куфаров, а редом с него във въстановката участваха и внуците му. Куфаров отбеляза:
"Ние сме задружно семейство, което има еднакви идеали и се стараем да предаваме на бъдещите поколения онова, което ние сме наследили. На мен пра дядо ми е опълченец, дядо ми е офицер на негово величество - това е негова оригинална униформа", коментира Куфаров.
В словото си д-р Петко Георгиев – главен библиотекар и завеждащ отдел „Специални сбирки” в Народна библиотека “Иван Вазов” в Пловдив отбеляза, че датата 22 септември 1908 г. е била епохална в нашата история.
"Ако страната ни не беше обявила Независимост щеше да пропусне историческия шанс да стане равноправна европейска страна и щеше да влезе в поредицата от войни като васална Османска провинция, а васалите и провинциите никои нищо не ги пита.
Тогава не ние щяхме да прекрояваме граници и въпреки че сме загубили войната да излезем с териториално разширение, а други щяха да прекрояват нашите граници.
Най-вероятно пред отечеството ни би стояла пълната окупация и подялба на отечеството ни сред съседните страни. България можеше и да я няма.
Независимостта е сложно понятие - донякъде илюзорно, донякъде невъзможна. Зависими сме от икономика, външни ресурси, а най-независимият човек е зависим от вътрешните си страхове.
Всичко в този свят е низ от зависимости. Истинската независимост е в това да кажеш не, когато си убеден, че това е в ущърб на семейството, теб и родината ти. Това се нарица далновидност. Това е способността на държавника да вземе най-доброто решение за отечеството си", каза д-р Георгиев.
